 Мара Бунева |
Самоубийствени атентати днес наричаме онези ужасни покушения, които обикновено са дело на ислямски фондации. За тях предварително се знае, че атентаторът ще загине. Такива бяха алкайдовците, които насочиха пътническите самолети в кулите близнаци в Ню Йорк, палестинците, обвързани с взрив, хвърлящи се във въздуха в автобуси и кафенета, терористите с камиони, натъпкани с тротил, взривяващи се в Ирак.
Но малко хора знаят, че този тип тероризъм е прилаган от бойците на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Още в 1901-1902 г. в Странджа и Тракия към селските и градските чети се създават поделения, наречени "смъртни дружини". Това са групи от 5-6 младежи, които се заклеват, че ще изпълнят всяка задача, дори да е сигурно, че тя ще доведе до смъртта им. Смъртните дружини извършват няколко показни убийства на висши турски чиновници и военни в кабинетите или щабовете им.
Като по чудо всички
успяват да се измъкнат и оцелеят
успяват да се измъкнат и оцелеят
Втората вълна атентатори самоубийци е на т. нар. "гемиджии" - група младежи от Велес, които в Солун през май 1903 г. взривяват западноевропейски обекти - банка, параход, поща, кафене. Целта е да се обърне внимание на западноевропейската общественост върху тежкото положение на българите в Македония. За да покажат, че нямат користни цели, гемиджиите решават, ако останат живи, да излязат на улицата и да започнат сражение с турската полиция, докато загинат. Жив остава само Павел Шатев, взривил парахода "Гуадалкавар".
Третата вълна самоубийствени атентати е между 1918-1934 г. Самоубийци терористи започват да ликвидират най-омразните сръбски изедници на българщината в Македония. Убити са героят от войните генерал Ковачевич, началникът на тайната полиция Жика Лазич, а в 1934 г. - и самият югославски крал Александър, заедно с френския външен министър Луи Барту. Атентаторите, обикновено изпълняващи акцията с револвер, стрелят в упор и имат инструкция да се самоубиват, за да не паднат в ръцете на врага.
Между най-показните самоубийствени атентати е убийството на скопския главен следовател Владимир Прелич. Този атентат е един от малкото, при които самоубиецът е жена. Това е младата българка от Тетово Мара Бунева.
Престъпленията на Владимир Прелич са много, но убийството му е извършено заради мъченията, на които подлага десетки студенти българи, арестувани през 1927 г. и изпратени в затвора за дълги години по т. нар. Студентски процес.
Мара Бунева, която живее в България,
е омъжена за офицер от кавалерията
е омъжена за офицер от кавалерията
Идва в Скопие, проучва пътя на Прелич и точно преди 76 години, на 12 януари 1928 г., с няколко куршума го убива на Стария мост над Вардар, въпреки че е охраняван от телохранители. След което стреля в гърдите си. Умира на другия ден от тежките си рани.
Актът на Мара Бунева става широко известен не само в България и Македония, но и в Европа. Учудващото е, че той е адмириран от основните и влиятелни вестници дори в страни, известни с близките си отношения със Сърбия.
Френският вестник "Льо Тан" нарича Мара Бунева
"македонската Шарлота Корде"
"македонската Шарлота Корде"
Но между съвременните ислямски терористи и българите в Македония и Тракия, поели пътя на самоубийствения терор, има огромна разлика. Ако днешните терористи правят т. нар. "слепи атентати", т. е. стремят се просто да убият колкото се може повече хора, в повечето случаи невинни, то тракийските и македонските български камикадзета взривяваха или стреляха само виновни или биещи се срещу тях.
