Мара Бунева разстреля мъчител на българите

Комитите от ВМРО никога не са използвали тактиката на “сляп терор”

Мара Бунева

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

Самоубийствени атентати днес наричаме онези ужасни покушения, които обикновено са дело на ислямски фондации. За тях предварително се знае, че атентаторът ще загине. Такива бяха алкайдовците, които насочиха пътническите самолети в кулите близнаци в Ню Йорк, палестинците, обвързани с взрив, хвърлящи се във въздуха в автобуси и кафенета, терористите с камиони, натъпкани с тротил, взривяващи се в Ирак.
Но малко хора знаят, че този тип тероризъм е прилаган от бойците на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Още в 1901-1902 г. в Странджа и Тракия към селските и градските чети се създават поделения, наречени "смъртни дружини". Това са групи от 5-6 младежи, които се заклеват, че ще изпълнят всяка задача, дори да е сигурно, че тя ще доведе до смъртта им. Смъртните дружини извършват няколко показни убийства на висши турски чиновници и военни в кабинетите или щабовете им.

Като по чудо всички
успяват да се измъкнат и оцелеят

Втората вълна атентатори самоубийци е на т. нар. "гемиджии" - група младежи от Велес, които в Солун през май 1903 г. взривяват западноевропейски обекти - банка, параход, поща, кафене. Целта е да се обърне внимание на западноевропейската общественост върху тежкото положение на българите в Македония. За да покажат, че нямат користни цели, гемиджиите решават, ако останат живи, да излязат на улицата и да започнат сражение с турската полиция, докато загинат. Жив остава само Павел Шатев, взривил парахода "Гуадалкавар".
Третата вълна самоубийствени атентати е между 1918-1934 г. Самоубийци терористи започват да ликвидират най-омразните сръбски изедници на българщината в Македония. Убити са героят от войните генерал Ковачевич, началникът на тайната полиция Жика Лазич, а в 1934 г. - и самият югославски крал Александър, заедно с френския външен министър Луи Барту. Атентаторите, обикновено изпълняващи акцията с револвер, стрелят в упор и имат инструкция да се самоубиват, за да не паднат в ръцете на врага.
Между най-показните самоубийствени атентати е убийството на скопския главен следовател Владимир Прелич. Този атентат е един от малкото, при които самоубиецът е жена. Това е младата българка от Тетово Мара Бунева.
Престъпленията на Владимир Прелич са много, но убийството му е извършено заради мъченията, на които подлага десетки студенти българи, арестувани през 1927 г. и изпратени в затвора за дълги години по т. нар. Студентски процес.

Мара Бунева, която живее в България,
е омъжена за офицер от кавалерията

Идва в Скопие, проучва пътя на Прелич и точно преди 76 години, на 12 януари 1928 г., с няколко куршума го убива на Стария мост над Вардар, въпреки че е охраняван от телохранители. След което стреля в гърдите си. Умира на другия ден от тежките си рани.
Актът на Мара Бунева става широко известен не само в България и Македония, но и в Европа. Учудващото е, че той е адмириран от основните и влиятелни вестници дори в страни, известни с близките си отношения със Сърбия.

Френският вестник "Льо Тан" нарича Мара Бунева
"македонската Шарлота Корде"

Но между съвременните ислямски терористи и българите в Македония и Тракия, поели пътя на самоубийствения терор, има огромна разлика. Ако днешните терористи правят т. нар. "слепи атентати", т. е. стремят се просто да убият колкото се може повече хора, в повечето случаи невинни, то тракийските и македонските български камикадзета взривяваха или стреляха само виновни или биещи се срещу тях.