На 29 октомври 1914 г. се самоубива големият български поет Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан като Пейо Тотев Крачолов, той учи в Пловдив, а от 1893 г. до 1901 г. работи в пощенските служби в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало и накрая в София. В края на XIX век влиза в контакти с ВМОРО и в началото на XX век дори повежда чета в Македония. Македонският му период е добре отразен в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909 г.).
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - "Мисъл". През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", а по-късно става библиотекар и драматург на Народния театър. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която го затвърждава като величина в модерната българска лирика.
Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, за която той се жени през 1912 г. Запазената кореспонденция между тях свидетелствува за една бурна любов, белязана от съмнения и страсти. Трагичната развръзка започва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче само го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го вини, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва, този път успешно.
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар