Екзекутиран е ген. Радко Димитриев

В град Пятигорск в Кавказ по присъда за "контрареволюционен заговор", произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война.
Генерал Радко Димитриев (Руско Д. Русков) е български военен деец, генерал от пехотата. Роден е на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Котленско. Той участва в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Радко Димитриев участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Той е русофил по убеждения и е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.).След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. В периода 1904-1907 г. се включва във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия, а в периода 1907-1912 г. е началник на трета военноинспекционна област. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г.) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.