Легендата Фреди Меркюри (5.09.1946 – 24.11.1991)

Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Той получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант - в училищната рок-група The Hectics.

През 1959 година семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнели заради необичайната му външност и говор. Без да е получил одобрение от родителите си, той постъпва в Колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Queen. До края на живота си Меркюри остава британски гражданин. През 1970 година се събрал с малко известната група "Смайл" („Smile“). Мeркюри й дал най-главното — концепция и направление, а заедно с това и ново название — „Queen“.

Стилът на „Queen“ непрекъснато се менял. В едно музикално произведение можели да звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди бил блестящ пианист и държанието му на сцената заразявало всички. В живота не е този Фреди, който е на сцената- много по-срамежлив и тих.Не обичал да дава интервюта.Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод рожденният си ден. Неговите рожденни дни се помнят и до днес със своята пищност,великолепие и разюзданост.39-тият рожден ден е увековечен в клипа от песента "Living on my on". Маниак на тема котки- имал общо 8, предимно персийци.


Фреди Меркюри умира от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон.През годините Фреди упорито и до последно отрича за болестта си. Само 24 часа преди да почине, говорител на групата потвърждава пред медийте тъжната истина. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

Завещава дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, който и до днес е нейна собственост.


На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състоя The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант.Сред тях са Джеймс Хетфилд от Металика,Роджър Долтри от Дъ Ху,Дзукеро,Пол Янг,Сийл,Елтън Джон,Джордж Майкъл,Аксел Роуз от Гънс енд Роузес,Робърт Плант от Лед Цепелин,Лайза Минели и други.В негова памет през 1995 е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.

На 17 ноември започна българската футболна приказка

17 ноември. Но 1993 година. На тази паметна дата за българския футбол започна една приказка, която все още живее в сърцата на хората. Дъждовна вечер в Париж. Стадион "Парк де Пренс" е пълен. На домакините им е нужна само точка, за да се класират за световните финали в САЩ през следващата година. С типичното си самочувствие французите са уверени в успеха си. Двубоят започва добре за тях. В 32-ата минута Жан-Пиер Папен сваля с глава една топка към нахлуващия Ерик Кантона, който с диагонален удар опъва мрежата ни - 1:0. Стадионът е в екстаз. България отново е на път да остане извън сметките. Само пет минути са ни нужни, за да се върнем в играта. Центриране от корнер и Емил Костадинов е безпощаден в играта с глава, като от ръба на малкото наказателно изравнява. При резултат 1:1 двата отбора се оттеглят на почивка. Равенството е добре дошло за французите. През второто полувреме мачът е равностоен. Коментаторите Петър Василев и покойният Николай Колев - Мичмана не са оптимистично настроени. В заключителните минути Василев почва да "погребва" шанса ни, описвайки как това талантливо българско поколение може би ще има своя шанс в следващите квалификации за европейско първенство. Унинието е завладяло сърцата. Французите ни атакуват отдясно с рейд на Жинола. Той центрира силно топката, която попада в левия фланг, където няма негов съотборник. Българите овладяват кълбото, което мигновено е насочено към Любослав Пенев. Централният ни нападател е в средата на терена и поема топката с гръб към френската врата. Завърта се и се оглежда. Вижда набиращият скорост Костадинов. Копва топката и я праща на ръба на наказателното. Емо я овладява с хълбок, навлиза скоростно в наказателното и от малък ъгъл нанася свиреп удар. 44 мин и 59 секунди, кълбото профучава над плонжиращия Бернар Лама и безмилостно се забива под напречната греда! ЧУДО! В пристъп на несдържана радост Мичмана изрича знаменитата реплика - "ГОООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!". Французите не вярват на очите си. Мишел Платини (в момента президент на УЕФА) скубе коси край тъча, наставникът на "петлите" Жерар Улие е безмълвен, така е и с "Парк де Пренс", Париж и цяла Франция. В ужаса си от френската телевизия изписват, че Франция води с 2:1 на България. Минута по-късно се чува последният съдийски сигнал. Сълзи в очите на играчите - френските от мъка, българските - от радост. Така започна одисеята на радостта. От знаменития 17 ноември 1993 г.
Кратък поглед към състава на Франция - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Лоран Блан, Емануел Пти, Дидие Дешан, Пол льо Гуен, Франк Созе (Винсен Герен - 81 мин), Рейналд Педрос, Жан-Пиер Папен (Давид Жинола - 69 мин), Ерик Кантона.
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров - 82 мин), Йордан Лечков (Даниел Боримиров - 82 мин), Златко Янков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков

Класирахме се! Буквално в последния момент. Така е най-сладко. А едва ли някой е очаквал продължението.

90-годишнината от края на Първата световна война

Деветдесетгодишнината от края на Първата световна война - 11 ноември, който е Ден в памет на загиналите във войни, е основна тема за британските вестници. Във Великобритания този ден се отбелязва в 11.00 ч. местно време в 11-ия ден от 11-ия месец с две минути мълчание в памет на загиналите в Първата световна и във всички следващи войни. Във Великобритания са останали живи само трима участници в Първата световна война, но паметта за нея е все така жива, пише вестник "Дейли телеграф". "Трудно е да си спомним събитие, което повече да е променило цивилизования свят от Великата война, в която оръжията замлъкнаха преди 90 години", пише вестникът в редакционна статия. Войната се разглежда като ключов момент в дълга верига от трагични и съдбоносни събития - от разпадането на Австро-Унгария до падането на Берлинската стена и от Великата Октомврийска революция до появата и краха на нацизма. "Обаче главното, което се помни, особено в днешния ден, е масовата гибел на хора, лишенията и страданията", отбелязва вестникът. Изданието призовава да не се забравя героизмът на тези, които са оказали съпротива на германските войски. "Великобритания и нейната империя загубиха почти един милион души - всеки пети от отишлите на война. За родените след това е почти невъзможно да си представят мащаба на тези загуби. Привидната безсмисленост на тази война не бива да засенчва славата, която се полага на онези наши сънародници, които отидоха да воюват, водени просто от патриотизъм. Днес трябва преди всичко да помним тях, тяхната храброст и благородство", завършва редакционната статия на "Дейли телеграф". Вестник "Гардиън" пише, че на младите хора не може да им се обясни естеството и причините на Първата световна война и те не могат да я разберат. Авторът на статията отхвърля теорията, че Великобритания е влязла във войната на вълната на патриотичния ентусиазъм. Според него големият брой доброволци се обяснява в много случаи с това, че тогава младите хора не са имали голям избор за работа в мирновременния живот. А корените на войната според автора са били в колониалната политика на Великобритания и други европейски държави, които са можели да опитат да предотвратят войната, но не са пожелали. "Безспорно Германия беше агресор, но култивираният във Великобритания образ на накърнената добродетел е лъжлив. Изправени по-рано в началото на века пред възможността за мир, старците в Европа (държавниците и генералите) решиха по-скоро да убият децата си, отколкото да променят политиката си", завършва статията на "Гардиън". /БТА/

10 ноември 1989 - Тодор Живков официално е освободен от ЦК на БКП

На днешния ден през 1989 г. на пленум на централния комитет на БКП Тодор Живков бе освободен от длъжността генерален секретар. Той бе видимо изненадан, не можеше да повярва, че това се случва. На негово място бе избран Петър Младенов. На 17 ноември Народното събрание освободи Живков и от длъжността председател на Държавния съвет. Същия ден бе отменен и чл. 271 от НК, забраняващ всякаква критика против режима.

Много неща се промениха тогава и оттогава до днес в България. На 18 ноември т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност" организираха първия свободен митинг пред "Св. Александър Невски". Главните оратори на него бяха Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Стефан Продев и др.На 7 декември бе създаден СДС - коалиция от нововъзникналите политически организации и възстановяващите се стари партии. На 14 декември митинг пред Народното събрание поиска незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП. Тогава Петър Младенов произнесе думите: "Да дойдат танковете!"

На 29 декември с. г. политбюро на БКП взе решение за връщане на имената на българските мюсюлмани.
1990 г.

На 3 януари започна кръглата маса между представители на опозицията и ръководството на БКП, която трябваше да очертае рамките на мирния преход. На 7 януари се роди ДПС.

На 8 февруари БКП състави ново правителство начело с Андрей Луканов. На 15 май кръглата маса завърши работата си. Съгласувано бе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание на 10 юни. БСП спечели изборите. СДС оспори резултатите и започна протестни действия, довели да свалянето на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев като временен президент на 1 август. Студентите от СУ "Свети Климент Охридски" завзеха Ректората. Организиран е т. нар. Град на истината в непосредствена близост до Партийния дом. На 26 август в него избухва пожар при неизяснени и досега обстоятелства.

На 22 септември Андрей Луканов състави втория си кабинет. Положението в страната става неудържимо поради нарастващия дефицит на стоките от първа необходимост. Засилиха се стачните действия на КТ "Подкрепа". На 21 декември Андрей Луканов подаде оставка. Сформирано е първото след 1944 г. некомунистическо правителство в България - на Димитър Попов.

Сръбско-българска война

1885 г.

Сред 6 септември 1885 г. България е една от най-големите държави в Югоизточна Европа. Съединението довежда до остър сблъсък с великите сили, автори на Берлинския договор. Силни протести против съединистката акция се чуват в съседните Сърбия и Гърция. Недоволна, разбира се, е и Османската империя. Извършено без нужната дипломатическа подготовка, Съединението носи определени рискове.

Очакваната отрицателна международна реакция обаче надхвърля всички опасения. Против Съединението рязко се изказва дори руското правителство. А от Освободителката българският народ иска не само съчувствие, но и незабавна помощ. Всъщност причините за голямата промяна на отношението на Руската империя към България назряват от доста време. Александър ІІІ не успява да надмогне ненавистта си към българския княз. Обединена България под скиптъра на княз Александър Батенберг означава за Русия край на всички мечти за силно влияние в освободената от нея страна. Русия не само се обявява против Съединението, но и изтегля всички свои офицери от българската армия. Военният министър в правителството на П. Каравелов Михаил Кантакузин също подава оставка. освен това именно Русия става инициатор за свикването на международна конференция в Цариград, която да разгледа нарушението на Берлинския договор от страна на България и да възстанови статуквото.

Отначало Англия възприема извършеното в Пловдив дело като акция, провокирана от Русия. Но скоро Лондон осъзнават своята грешка. Тогава английското правителство решава да използва положението, за да отслаби максимално руското влияние в страната. И тъй, Англия се обявява в защита на Българското Съединение.

Германия общо взето подкрепя Русия в желанието й да свика международна конференция на великите сили. На Ото фон Бисмарк му се струва, че цялата история “ще бъде удавена в мастило”.

Франция също иска обща позиция на великите сили по българския въпрос, но същевременно предупреждава съседите на България да се въздържат от крайни мерки спрямо нея.

Сърбия реагира остро на Българското Съединение. Тя, както и Гърция, настоява пред великите сили за незабавно възстановяване на съществуващото положение. Двете държави дори искат териториални компенсации, тъй като България е нарушила регионалното отношение на силите.

От своя страна Османската империя заплашва, че си запазва правото да възстанови с оръжие собствеността си над Източна Румелия.

Това сериозно изплашва великите сили, които не желаят в този момент нов конфликт на Балканите. Ето защо те набързо подготвят своята конференция в Цариград, която започва в края на октомври 1885 г. по същото време в Сърбия е извършена мобилизация. Опитите на българското правителство да постигне споразумение с крал Милан пропадат. И все пак в България като че ли не вярват много на възможността сърбите да изпълнят заканите си въпреки зачестяването на гранични престрелки между български и сръбски военни части.

На 2 ноември обаче Сърбия обявява война на България.

Основната част от българската войска по това време е съсредоточена по южната граница, защото се очакват военни действия от страна на ощетената Османска империя. Западната граница е слабо охранявана. След изтеглянето на руските офицери от България войските остават под ръководството на млади български командири, главно капитани. А сръбската армия има зад гърба си две войни с Османската империя и е командвана от опитни генерали. Тя наброява около 60 000 души, разделени на две армии. Нишавската армия, която трябва да се придвижи на изток, да завладее София, след което да се събере до Ихтиманските възвишения и да посрещне идващите от източната граница български бойни части. Тимошката армия, на която е възложено да превземе Видинската и Белоградчишката крепости, след което също да се спусне към София и Ихтиман.

Обявената от сърбите война предизвиква невиждан патриотичен подем в цяла България. Навсякъде се сформират въоръжени доброволчески отряди. С доброволците, с източнорумелийската милиция, с опълченците българските войски надвишават числено сърбите. Но те се оказват твърде далеч от бойния театър. При тогавашния начин на транспортиране са необходими пет-шест дни, за да се придвижат до София. А за защита на границата с Османската империя също трябва да се оставят определени сили. В началото изглежда, че всички предимства са на сръбска страна. С изключение на невероятния боен дух на българите.

Още в първите ден–два сърбите срещат малко очакван отпор. Малобройните български отряди се сражават извънредно храбро и задържат придвижването на цели дивизии. В военния щаб надделява мнението, че главното сражение трябва да бъде дадено пред столицата – на Сливнишките възвишения.

На 3 ноември сърбите достигат Драгоман; на 4 ноември те едва се добират до Сливница. Изходът на войната решават тридневните боеве при тази позиция. Те започват на 5 ноември, когато ротмистър Атанас Бендерев разбива сърбите при височината Мека цръв. На 6 ноември отрядът на кап. Зафиров побеждава нашествениците при Комшица, което принуждава крал Милан да напусне бойното поле. Решителният бой за Сливница се води на 7 ноември. След кръвопролитната битка сърбите са победени при възвишението Три уши и панически отстъпват. Друга сръбска част е разгромена при с. Гургулят. Надвисналата над София заплаха е премахната.

Още преди решителните боеве при Сливница разположените по югоизточната граница войски извършват безпримерен в историята поход. Без никаква почивка, в студ, сняг и кал, войниците изминават по 50-60 км на ден, като някои части за две денонощия се придвижват на 130-140 км разстояние. Пред столицата ги посреща премиера П. Каравелов и след кратък отдих те са изпратени към Сливница.

Нишавската армия отстъпва. На 10 ноември сърбите са бити при Драгоман. На 12 ноември българите преминават границата и навлизат в сръбска територия. Отчаян, крал Милан търси помощ от великите сили. А междувременно след двудневно сражение (14-15 ноември) българите превземат Пирот. Пътя към Белград е открит.

В същото време малка българска част, начело с кап. Атанас Узунов, смело отблъсква всички пристъпи на Тимошката армия към Видин. А при Белоградчик сърбите са победени. До края на войната те не успяват да сломят българската съпротива и да овладеят Видин.

Спасението на Сърбия идва от страна на Австро-Унгария. На 16 ноември граф Кевенхюлер се явява в българската главна квартира и настоява за преустановяване на българското настъпление. Княз Александър І е принуден да се подчини и с това двуседмичната Сръбско-българска война приключва.

На 7 декември е подписано примирието, а след това започват преговорите за мирния процес. Те се водят в Букурещ, където на 19 февруари 1886 г.е подписан мирът. Той съдържа едно-единствено изречение: “Между Кралство Сърбия и Княжество България се установява мир от подписването на настоящия договор”. България не получава териториални придобивки, въпреки че нейните войски навлизат дълбоко в сръбски земи.

Независимо от победата на младата българска войска в тази война има огромно значение. Делото на Съединението е защитено по най-категоричен начин. След българската победа на Цариградската конференция не й остава нищо друго, освен да намери спасителна формула, която да примири Берлинския договор с Българското Съединение. Тя е изнамерена от Англия и гласи: българският княз се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия! На 24 март 1886 г. е подписан т. нар. Топханенски акт между България и Османската империя, с който се признава Съединението срещу отстъпването от българска страна на Кърджалийска околия и на няколко села по долината на р. Въча, обитавани изключително от мюсюлманско население.

Ден на Народните будители

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."