17 ноември. Но 1993 година. На тази паметна дата за българския футбол започна една приказка, която все още живее в сърцата на хората. Дъждовна вечер в Париж. Стадион "Парк де Пренс" е пълен. На домакините им е нужна само точка, за да се класират за световните финали в САЩ през следващата година. С типичното си самочувствие французите са уверени в успеха си. Двубоят започва добре за тях. В 32-ата минута Жан-Пиер Папен сваля с глава една топка към нахлуващия Ерик Кантона, който с диагонален удар опъва мрежата ни - 1:0. Стадионът е в екстаз. България отново е на път да остане извън сметките. Само пет минути са ни нужни, за да се върнем в играта. Центриране от корнер и Емил Костадинов е безпощаден в играта с глава, като от ръба на малкото наказателно изравнява. При резултат 1:1 двата отбора се оттеглят на почивка. Равенството е добре дошло за французите. През второто полувреме мачът е равностоен. Коментаторите Петър Василев и покойният Николай Колев - Мичмана не са оптимистично настроени. В заключителните минути Василев почва да "погребва" шанса ни, описвайки как това талантливо българско поколение може би ще има своя шанс в следващите квалификации за европейско първенство. Унинието е завладяло сърцата. Французите ни атакуват отдясно с рейд на Жинола. Той центрира силно топката, която попада в левия фланг, където няма негов съотборник. Българите овладяват кълбото, което мигновено е насочено към Любослав Пенев. Централният ни нападател е в средата на терена и поема топката с гръб към френската врата. Завърта се и се оглежда. Вижда набиращият скорост Костадинов. Копва топката и я праща на ръба на наказателното. Емо я овладява с хълбок, навлиза скоростно в наказателното и от малък ъгъл нанася свиреп удар. 44 мин и 59 секунди, кълбото профучава над плонжиращия Бернар Лама и безмилостно се забива под напречната греда! ЧУДО! В пристъп на несдържана радост Мичмана изрича знаменитата реплика - "ГОООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!". Французите не вярват на очите си. Мишел Платини (в момента президент на УЕФА) скубе коси край тъча, наставникът на "петлите" Жерар Улие е безмълвен, така е и с "Парк де Пренс", Париж и цяла Франция. В ужаса си от френската телевизия изписват, че Франция води с 2:1 на България. Минута по-късно се чува последният съдийски сигнал. Сълзи в очите на играчите - френските от мъка, българските - от радост. Така започна одисеята на радостта. От знаменития 17 ноември 1993 г.
Кратък поглед към състава на Франция - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Лоран Блан, Емануел Пти, Дидие Дешан, Пол льо Гуен, Франк Созе (Винсен Герен - 81 мин), Рейналд Педрос, Жан-Пиер Папен (Давид Жинола - 69 мин), Ерик Кантона.
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров - 82 мин), Йордан Лечков (Даниел Боримиров - 82 мин), Златко Янков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков
Класирахме се! Буквално в последния момент. Така е най-сладко. А едва ли някой е очаквал продължението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар