Ден на св. Климент Охридски На този ден Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Денят е и патронен празник на Софийския университет.
Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Но най-голямата му заслуга на български средновековен учен е в съставянето на "кирилицата", именно затова и първият съвременен университет в България носи неговото име "Свети Климент Охридски".
Свети Климент Охридски е първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди срещата му с българския княз Борис I са оскъдни. Историците считат, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г., затова и по-късно го срещаме във Великоморавия като техен ученик.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след това заедно с Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Източниците свителстват че е изгонен към края на 885 или 886 на сал «от три липови дървета» по Дунав пристига в тогава граничещата с Моравия, България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и Горазд.
Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски. Наум, по-старши e оставeн в столицата, където става родоначалник на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица като учител. За седем години (886-893) той обучава на глаголица и пише "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ.
Наум заема неговият пост на учител в Кутмичевица, а след 7 години когато той умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент».
Бързо след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.
* За първи път от 25 години химнът на фестивала ще звучи на живо в Летния театър в изпълнение на Еркечките баби
“Да съхраним завещаното от дедите ни и го предадем на децата си!” – под това мото ще премине следващата седмица /24-28 август/ в Бургас, когато за 37-ми път в града ни традиционно ще се проведе Международният фолклорен фестивал, организиран от Община Бургас. Тази година гостите и жителите на града ще се срещнат с традициите и фолклорното богатство на 11 държави от цял свят. Това са: Израел, Индия, Италия, Латвия, Полша, Словакия, Русия, Сърбия, Македония, Хърватска и, разбира се, България. Това беше обявено днес, 19.08. по време на пресконференция с участието на Йорданка Ананиева, зам.-кмет "Култура и образование” и творческите двигатели на фестивала - Пламен Каров /режисьор/ и Георги Райков /сценарист/.
37-мият Международен фолклорен фестивал ще се проведе на седем открити сцени в града – традиционните сцени на Летния театър и"Охлюва”, както и специално построени за фолклорните прояви естради пред Летния театър, пред сградата на Общината и в кварталите "Меден Рудник”, "Славейков” и "Изгрев”.
Концерти в Летния театър ще има през петте фестивални вечери. Те сас начало 20 ч., всяка с различна тематика. Първата е посветена на българските традиции и фолклор и ще представи едни от най-добрите фолклорни гласове на България - Янка Рупкина, Калинка Згурова, Лазар Налбантов, както и много други български изпълнители. Втората вечер е посветена на побратимените на Бургас градове – състави от Риека /Хърватска/ и Краснодар /Русия/ ще пристигнат в Бургас по специална покана на кмета Димитър Николов. През третата и четвъртата вечер ще се срещнем с многообразието на фолклора на всички останали държави-участници. Фестивалът ще завърши с галаконцерт под мотото "Фолклорът - пътят ни към бъдното”. За водещ на концертите организаторите са поканили големия бургаски актьор Пламен Манасиев.
"Първата фестивална вечер ще поднесе специален подарък на гостите на фестивала”, сподели Пламен Каров. "За първи път на сцената на Летния театър химнът на фестивала "Прехвръкна птичка” ще прозвучи в изпълнение на група за автентичен фолклор от с. Еркеч – изворът, откъдето Филип Кутев черпи вдъхновение за създаване на песента”.
Концертите на останалите шест открити сцени в града са на 25, 26 и 27 август от 19 ч. През първия и последния ден на фестивала по улиците на Бургас ще преминат станалите традиционни за фестивала дефилета на всички участници във фестивала - над 300 човека. Те ще тръгнат в 18 ч. от площад "Тройката” и ще преминат по ул. "Александровска” и "Богориди” през Морската градина до Летния театър.
Концертната програма на фестивала ще бъде съпътствана и от демонстрация на традиционни български занаяти. Всеки ден от 17 ч. пред Летния театър и от 10 до 13 ч. в Етнографския музей гостите и жителите на Бургас ще могат да наблюдават плетене на рибарски мрежи, връзване на моряшки възли, работа с грънчарско колело, тъкане, изработване на кожени изделия и кукерски маски, медникарство и др.
За 11-ти път тази година в рамките на фестивала ще бъде връчена националната награда "Нестинарка” - за изпълнение и популяризиране на български песенен фолклор. Носителят й ще бъде обявен през първата вечер на фестивала, в Летния театър.
Организаторите на фестивала обещаха един истински празник за града през следващата седмица и използваха възможността да поканят всички жители и гости на града да го посетят, за да се докоснат до извора на фолклора.
Международният фолклорен фестивал в Бургас води началото си от 1965 г. Започнал като Балканиада на народните песни и танци, за кратко време той се разраства, а неговият престиж се издига и затвърждава през годините. Фестивалът няма конкурсен характер. Неговата цел е да запознае хората с различните фолклорни традиции от цял свят и по този начин да допринесе и за тяхното съхраняване и обогатяване.
В неделя от 18.00 часа Нефтохимик 1986 започва похода си към връщането на славното минало на този бургаски тим. Това е началният час на мача им с Хасково от първия кръг на Югоизточната В група. Двубоят ще се играе в Долно Езерово, на стадион „Червено знаме”, който феновете твърдо са решени да прекръстят на „Зелени знамена”. От бургаския клуб вече са разлепили 1000 плаката за предстоящия мач на Нефтохимик 1986. Още 1000 плаката са разлепили по улиците на града и феновете на „зелените”. Според привържениците Бургас е „позеленял”. От всеки плакат освен часа, датата и мястото на срещата има и призив към населението на град Бургас да подкрепи славния някога тим. Канят се всички ветерани на отбора и феновете да присъстват на първия мач от похода към завръщане в професионалния футбол.
От клуба ще раздадат много тениски, шалове и знамена, които да помогнат при подкрепата на тима. Феновете пък организираха среща с Ивайло Вълчев, известен с пристрастията си към отбора. Беше му подарена фанелка на отбора преди концерта на Слави в Бургас.
На снимките: Известният фен Нефчо връчва екип на любимия отбор на Ивайло Вълчев в присъствието на изпълнителния директор Милен Георгиев. Във втория кръг Нефтохимик 1986 ще гостува в Равда на местния тим.
Днес (09.07.2009) се състоя една от най-дългоочакваните срещи за феновете на Нефтохимик. След години на страдания и мъки, години на преименуване, смяна на официалните ни цветове на екипите, годините на унижения, лъжи, подигравки и всевъзможни неприятни сценарии от М.С и неговите подопечени, днес ние присъствахме на едно ново начало, надявам се. Около 40 ентусиазирани фена се срещнаха с ръководството на ФК НЕФТОХИМИК. От страна на отбора бяха Жоро Танев – собственик, Станчо Цонев – технически директор, Милен Георгиев – изпълнителен директор. В резюме ще ви изложа най-важното – отбора се събира на 1-ва тренировка на 13.07 от 18.00 часа в Д. Езерово, там засега ще се играят официалните срещи,ще се монтират 1000 зелени седалки и допълнително още няколко хиляди при нужда, в което не се и съмняваме. Ще има изненади за феновете за 1-ият домакински мач. Отборът е 100 % собственост на Жоро и Мартин(партньорът му в Евробилдинг). Вчера са подписали договор със Събев, с което отбора става 100 % приемник на бившият Нафтекс, бивш Нефтохимик – нещо изключително важно от гледна точка на идентичност! Засега искат да се кара по-спокойно, не желаят конфронтация с Урода, имат си техните причини, но Милен е голям мечтател и ни зареди със закачки и смели идеи. Идеята е, за есенният полусезон отбора да играе главно с ветераните, към които ще се привлекат няколко млади момчета, а след равносметка и очаквана помощ от Общината може да се погледне и за нещо по-сериозно. Призоваха да не очакваме грандиозни неща сега, искат да се кара по-спокойно, а според ситуацията ще се вдига летвата на очакванията. В отбора са поканени да играят почти всички, за които се сещате, носили ни радост преди 10-ина години. Станчо ще отговаря за организацията за мачовете. Всички говориха доста позитивно, надяват се на подкрепа на този отбор и гледат с големи надежди на нашето общо бъдеще – надявам се успешно.
Така е! Няма справедливост на този свят.Имаше нещо,което някога обединяваше всички бургазлий.едно явление,което те караше да се чувстваш горд,че си роден в този град. И всичко беше като в приказка. Чакаш събота да дойде и да се грабнеш с приятели и да отидеш на стадион Нефтохимик за да се наслаждаваш на великата игра с любимия си отбор, с любимите си хора в любимия си град. Никой не вярваше,че това ще свърши. Че този отбор,който е бил до теб през цялото ти детство и ти си бил до него и си треперил от любов ще бъде погазван с години. И все пак ти се надяваш, че всичко ще е наред.Гаврят се, но ти си оптимист. Спомняш си празниците със зеления отбор и вярваш,че не може това да е края. Е! Може. И думите са излишни. Може би това ще даде отговор какво е било за нас да си тук. До любимия си отбор. R.I.P. ОБИЧАМЕ ТЕ! ПОЧИВАЙ В МИР!!!
Православният свят отбелязва най-големия християнски празник - Възкресение Христово. Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия. Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат,Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.
Юдейските свещеници се противопоставят на „самопровъзгласилия се“ Божи син и го обявяват за престъпник. Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.
Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат. Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове „Осанна“ (Слава), сега се обърнала се срещу него и крещяла „Разпни го“. Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.
В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.
В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос. Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал- неоспоримото доказателство, че той е Божият син.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца- символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година. Обредните хлябове за празника се месят на Велики Четвъртък и се украсяват с различни шарки от тесто.
През празничните дни на Великден се посещават кумовете и родителите, като се носят яйца и козунаци, за да им се засвидетелства почитание и обич.
Послание от църквата
С неизмерима радост в сърцата и преклонение пред величието на Божия промисъл днес отново можем да се поздравим с победния възглас, разнесъл се властно над вселената в утринта на Христовото Възкресение! Защото Христос наистина възкръсна, а с това по най-категоричен начин засвидетелства, че Той е Господ Вседържител на света и на живота. С Неговото славно Възкресение по думите на апостола: “смъртта биде погълната с победа” (1 Кор. 15:54), а всички ние, които вярваме в Него и изповядваме пред света Неговото име, получихме неизменен залог за живот, при това за “живот вечен” (Йоан. 3:16).
Всепобедното Христово Възкресение е онази неоспорима истина от богочовешката история, която Църквата почти две хилядолетия не престава да възвестява в целия свой дълъг и неравен път през бурите на света. В лицето на Богочовека Иисус Христос победата на живота над смъртта стана не само факт, но и категоричен отговор на безкрайните въпроси, тревожещи будното съзнание на всеки от нас: “Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Какво по-ясно свидетелство и каква по-ярка проява на всеопрощаващата Божия любов към света и човека? Коя друга вяра и коя идеология дава на хората по-голям залог и надежда за вечен живот, при това живот в Царството на Онзи, Който в проява на същата тази Своя безгранична любов сътвори света и всичко в него!
В този свят обаче, поради гордостта и непослушанието на човека, от векове властват грехът и смъртта. И тяхната власт е толкова силна, че не можеше да бъде победена единствено със силите на човешката несъвършена праведност. Нужна беше категоричната намеса на Самия Бог и тя дойде “когато се изпълни времето” (Гал. 4:4) в Лицето на Неговия Единороден Син нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Сам Той, в решителен сблъсък със злото и смъртта, възвести победата на живота и възстанови немощните човешки сили за решителна промяна на потъналия в грехове и безнадеждност свят. А най-голямата сила, която Христос даде на човеците, беше силата на вярата, защото по думите на боговдъхновения евангелист: “тази е победата, която победи света нашата вяра” (1 Йоан. 5:4).
Христовото Възкресение е победа на вечния живот над смъртта.
Христовото Възкресение е събитието, което единствено осмисля историята на света и човека. Христос прие смърт и възкръсна “за живота на света” (Йоан. 6:51). В Него грехът беше победен и умря, за да може всеки от нас да възкръсне за живот, освободен от властта на смъртта. А тази свобода придобиваме в познанието за Иисус Христос, Който е самата Истина и Който каза на учениците Си: “познайте истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). В знак на желанието Си да спаси всички ни, Той ясно и недвусмислено казва: “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откр. 3:20-21).
Братя и сестри,
Славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос е победа, която Той ни дарува победата от робството на греха. В този Завет, изкован в победата над смъртта, са и познанието на истината, и неотделимата от нея свобода свобода не само от неизбежността на смъртта, но и от тежестта на скърбите на този свят. За всичко това сме длъжни днес заедно с апостола “да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 15:57).
Как казват "Христос Воскресе!" по света
“... Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.” Евангелие на Иоан, 11:25
На Великден християните по цял свят изразяват увереността си в това на всички езици.
На български: Христос Воскресе! Воистина Воскресе!
На македонски: Христос Воскресе!! Навистина Воскресе!
На сръбски: Христос Вaскрсе! Ваистину Вaскрсе!
На словашки: Christos vstal zmrtvych! Skutocne vstal!
На чешки: Kristus Vstal A Mrtvych! Opravdi Vstoupil!
На албански: Krishti u ngjall! Vertet u ngjall!
На унгарски: Krisztus feltamadt! Valoban feltamadt!
На руски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
На украински: Христос Воскрес! Воістину Воскрес!
На белоруски: Хрыстос Уваскрос! Сапраўды Ўваскрос!
На полски: Chrystus Zmartwychwstal! Prawdziwie Zmartwychwstal!
На литовски: Kristus prisikele! Tikrai prisikele!
На латвийски: Kristus (ir) augsamcelies! Patiesi vins ir augsamcelies!
На латински: Christus resurrexit! Resurrexit vere!
На английски: Christ is Risen! Indeed He is Risen!
На шотландски: Tha Criosd air eiridh! Gu dearbh, tha e air eiridh!
На ирландски: Ta Criost eirithe! Go deimhin, ta se eirithe!
На немски: Christus ist auferstanden! Er ist wahrhaftig auferstanden!
На норвежки: Kristus er oppstanden! Han er sannelig oppstanden!
На датски: Kristus er opstanden! Sandelig Han er Opstanden!
На исландски: Kristur er upprisinn! Hann er vissulega upprisinn!
На шведски: Kristus ar uppstanden! Ja, Han ar verkligen uppstanden!
На фински: Kristus nousi kuolleista! Totisesti nousi!
На френски: Le Christ est ressuscite! Il est vraiment ressuscite!
На португалски: Cristo ressuscitou! Em verdade ressuscitou!
На есперанто: Kristo levigis! Vere Li levigis!
На италиански: Cristo e risorto! E veramente risorto!
На румънски: Hristos a inviat! Adevarat a inviat!
На грузински Kriste agsdga! C\'esmarit\'ad agsdga!
На испански: Cristo ha resucitado! En verdad ha resucitado!
На гръцки: Khristos Anesti! Alithos Anesti!
На иврит Hameshiach qam! Be\'emet qam!
На турски: Isa dirildi! Hakikaten dirildi!
На филипински: Si Cristo ay nabuhay! Siya nga ay nabuhay!
На японски Harisutosu fukkatsu! Jitsu ni fukkatsu!
На корейски Geuriseudokkeseo Buhwalhasheotne!
На китайски Jidu fuhuo-le! Ta queshi fuhuo-le!
На алеутски: Kristus aq ungwektaq! Pichinuq ungwektaq!
След завладяването на Цариград от латинците Калоян им отправил за втори път предложение за мир.Отговорът бил високомерен и пълен с предизвикателства.Кръстоносците му припомнили,че се разполага на земя,която доскоро била на ромеите и тъй като тяхната държава била унищожена отсега нататък трябва да се подчинява на императора на Лат.империя.Отправена е била заплахата,че много скоро кръстоносците сами ще потърсят правата си. Разказват,че по това време станала среща между цар Калоян и рицаря Пиер дйо Брашо,той бил прочут с храбростта и с исполинския си ръст.По време на тази среща българите попитали кръстоносците нямат ли достатъчно земя там,откъдето са дошли,че са тръгнали да заваладяват територии толкова далеч от родните си места.Латинците на свой ред запитали дали българите са чували за Троянската Война.Отговорът бил положителен,по това време в България била много популярна така наречената Троянска притча.Тогава съвсем изненадващо кръстоносците заявили,че са потомци на същите тези Троянци,които някога били прогонени от отечеството си и сега са се върнали да дирят праотеческото си наследство!!?? Обяснението изглеждало толкова наивно,че дълго време след като го чули,българите с недоверия клатили глави !? Недоволна от властта на кръстоносците гръцкатите тракийски аристократи се обърнали за помощ към цар Калоян той се заклел да им помогне,а те на свой ред да го признаят за свой владетел. Въстанието на гръцката аристокрация избухнало по време,което не очаквали нито българите,нито латинците в началото на 1205г.По това време кръстоносците били на прехвърлили основните си войски в Мала Азия,където громели последните остатъци от Византийската империя.Малките латински гарнизони в Тракия били пометени.Изненадан от събитията,император Балдуин побързал да събере около себе си онези сили,които има под ръка и потеглил да усмирява непокорните градове.Западните хронисти твърдят,че императорът имал под знамената си 240 рицари.От тази цифра най-малко можем да съдим за броя на латинците,тъй като не се споменават за останалите бойни отряди,тези на сержантите,оръженосците,нестроевите роти,венецианците и т.н.За сведение ще отбележим,че една конна рота сержанти наброявала 2000 боици.А всеки рицар бил заобиколен от десетина оръженосци,които макар и да са се движили пеша представлявали сериозна сила.Така че може да се предположи за една армия в размер 10-13 хил.бойци. Когато кръстоноската армия приближили град Одрин(29.3.1205),тя видяла,че над крепостните кули се развявали знамената на българския цар.Скоро след това към Одрин приближили войските му,той лично яздел начело на многобройна армия,в която имало и 14 хил.кумани.В началото на април се останавил на 30км от града,а съгледвачите му методично разузнавали разположението на неприятеля.Същевременно Одрин продължавал да се държи въпреки усилията на латинците да подкопаят крепостните стени. На 13 април приготовленията на българската страна привършили и цар Калоян наредил на куманската си конница да проведе демонстративна атака срещу латинския лагер.Рицарите възседнали конете си и се впуснали с преследване.Разбира се,било невъзможно да достигнат бързата куманска конница,а това довело да разтегляне на редиците им.Куманите отвреме навреме се обръщали и стреляли върху връхлитащите рицари,като се целили предимно в краката на конете. Вечерта бил свикан съветна бароните,на който се взело решение,ако куманите нападнат втори път,рицарите да се построят в боен ред пред лагера и да чакат императорските заповеди. На следващия ден(14 април) към обяд куманите отново нападнали част от тях даже влетяла в лагера.Рицарите набързо се въоражили,възседнали бойните си коне и се построили в боен ред съгласно дадените заповеди.Но граф Луи дйо Блуа се впуснал да преследва неприлятеля,като известил на императора.Примерът на графа бил последван и от останалите отряди,към които се присаидинил и император Балдуин.Увлечени в преследването(около 10км.)рицарите разкъсали редиците си,а връзката между отделните отряди се прекъснала.Куманите успели да отведат челния отряд тъкмо на онова място,което цар Калоян предварително бил подготвил за засадата и където били съсредоточени основните му сили.Разказват местността изобилствала с води и мочурища,била сравнително тясна и не позволявала на тежката рицарска конница да се разгърне.Българите пък били "скрити в долове в потулени и гористи места",където отрано "приготвили примките засадите и клопките". Няма съмнение,че рицарите били страшна сила ,която можела да сгази всеки противник. От описанието на битката става ясно,че скритите в засада бълг.войски ударили кръстоносците в гръб,след като в засадата били попаднали първите три рицарски отряда включително и императорският(той бил в третия).Само четвъртия останал извън смъртоносния обръч,вероятно съгласно предарителните планове на българите. В началото рицарите оказли упорита съпротива,но първи ударили на бяг оръженосците и помощните войски.Скоро след това рицарите разстроили редиците си и се загубили сред множеството.Всеки кръстоносец бил заобиколен от рояк български бойци.Българите сваляли рицарите от конете им и прерязвали гърлата им,удушавали ги с примки,а конете им посичали. Към 3 часа следобед априлското слънце ще е проблеснало за последен път,за да освети с лъчите си великолепната бълг.победа.Тържествуващ цар Калоян ще е оглеждал полесрежението осеяно с труповете на "непобедимите" зап.рицари.След това пред него бил доведен плененият император Балдуин окован във вериги. Цар Калоян заповядал да започне преследването на латинците на следващия ден,но още през ноща противникът напуснал лагера си и побягнал в посока морето-това разстояние,което обикновено се изминавало за пет дни,бегълците прекосили само за два. Военната кампания през 1205г.приключила с превземането на Пловдив.
Така е изглеждал цар Калоян според учените! Пръстена на цар Калоян!!! Църквата св."Четирдесет мъченици"!!!
Днес празнуваме Цветница. Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се почитан както в православната, така и в католическата и протестантската църквна традиция една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма, където Христос изгонил събралите се в двора му търговци. На Връбница, участвалите в Лазаруването моми, отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Чието венче излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. В църквите се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава консумирането на риба. Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. /БЛИЦ
Днес е Лазаровден, наричан още Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота. Празникът е подвижен, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада в Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта /лятото/, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница /Връбница/, празник на следващия ден-неделя, "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаров ден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура /просфорка-малки пшенични хлебчета/, куча /варено жито/ и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите,поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците".
Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване /Боенец, Кумичене/, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момичетата. Лазаруването е пролетен ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. На Лазаровден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетата на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта.
Стопаните с радост ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци, яйца и плодове. В миналото именно Лазаровден бил денят, в който момците искали ръката на своята любима. Считало се също, че ако някоя девойка не е лазарувала, няма никога да се омъжи, затова този ритуал бил задължителен за всички млади жени.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си). Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти” за изпълнението му на акордеон на „Унгарската рапсодия” от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера. Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. в БИАД, с водещ Коста Цонев. В концертната програма участват още Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и други. На 24 декември 1960г. в кино “Петър Берон” представя пред публика авторската си песен “Арлекино”, акомпанирайки си на акордеон. През лятото на 1962 г. “Арлекино” печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен! През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България! Продадени са рекорден брой копия от нея. През 1968 г. изнася концерт на стадион “Динамо” в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция. 1970 г. е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит – “Моя страна”. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името “Моника”. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар” в театър “Ейропен”. Във Франция записва в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера, Орфеюс. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”. Песента “Джулия” става супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации. През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала “Универсиада” в чест на 40 му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал” и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особенен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча връчена на естраден изпълнител. През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен”. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – “Дива самодива”. През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират Бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българката популярна музика като: Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други. На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги. Емил Димитров за 40-годишната си кариера издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7 000 концерта в европейски, азиатски, африкантски страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен “Арлекино”) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за „крал на песента” или дори „Синатра на изтока”, Емил Димитров се превърна в идол на не едно поколение. За него не може никога да се говори в минало време защото, творчеството му винаги ще е актуално и слушано от мнозина.
27 март е Международният ден на театъра. Денят се чества от 1962 г. по решение на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО от 1961 г. Датата е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. Денят се отбелязва във всички страни, където има национални центрове на театралния институт, а те са повече от сто, и от всички членове на театралната общност по света.
В тазгодишното послание на Аугусто Боал, бразилски режисьор, основател на Театъра на потиснатите, по повод Международния ден на театъра 27 март 2009 г. се казва:
„Макар и да не го съзнаваме, човешките взаимоотношения са изградени театрално. Употребата на пространството, езикът на тялото, изборът на думите и модулациите на гласа, сблъсъкът на идеи и страсти – всичко, което изобразяваме на сцената, го правим и в живота: ние сме изтъкани от театър!... Ние всички сме актьори: да бъдеш гражданин, не означава само да живееш в общество, но да го променяш.”
Българското театрално общество също отдава почит на този ден – раздават се наградите „Икар”. Тази година за цялостно творчество носител на приза е проф. Юлия Огнянова.
Астрономическата пролет настъпва днес в 13.44 часа, но според прогнозата времето през следващите дни ще бъде зимно.
Днес денят и нощта са равни по продължителност. В 13.44 часа Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната. Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. Григориански календар. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика.
Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
С решение на Международната федерация на социалните работници за Ден на социалната работа през 2009 г. бе определен 17 март. По този повод на площада пред Общината си дадоха среща бургаските социални работници от всички направления в тази дейност, както и потребители на техните услуги.
В отбелязването на празника се включиха кметът на община Бургас Димитър Николов, зам.-кметът д-р Лорис Мануелян, директорът на дирекция "Здравеопазване" д-р Ивайло Димитров, нач.-отдел "Социални дейности" Мая Казанджиева, директорът на "Социално подпомагане" в Бургас Вълчо Вълчев, Виолета Радева - директор на секретариата на бургаската червенокръстка организация.
Демонстрирайки задружността на своята гилдия, пред Община Бургас застанаха социални работници от Дом за стари хора "Цвета и Анка Върбанови", Дом за деца "Коджакафалията", дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, Защитено жилище за хора в риск, Защитено жилище за лица с умерена и лека степен на умствена изостаналост, Обединено счетоводство за обслужване на социални заведения, Домашен социален патронаж, Център за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания, бургаски студенти в специалност "Социални дейности" и представители на неправителствени организации, предоставящи социални услуги.
"Целта на това честване е да се популяризират вашата работа и роля в обществото, защото сте важни и необходими", каза кметът Николов на социалните работници. Топли думи към тях отправи и д-р Мануелян, а към поздравленията се присъединиха талантливи деца от хор "Милка Стоева" към Младежки културен център и минувачите по главната улица.
Професията на социалния работник е една от най-хуманните и едновременно с това една от най-неблагодарните в съвременния свят. Общинска администрация - Бургас прибавя своите към всички останали пожелания по случай 17 март:
Благодарим ви, че ви има! Бъдете живи и здрави, скъпи социални работници!
Ден на жената започва да се отбелязва по света още в началото на XX век. Историята на празника започва през 1857 година в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.
Жените настояват за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. През 1909 година Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 година американските жени са го отбелязвали на последната неделя от месец февруари.
В Европа през 1910 година на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на Ден на жената, който да се отбелязва ежегодно. В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 година в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.
От 1914 година като дата за отбелязване на празника в различните страни започва да се налага 8 март. Този празник се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие. През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.
Официално на държавно ниво 8 Март се отбелязва само в Китай и бившия СССР.
В Европа на този празник започва да се обръща по-сериозно внимание през 60 те-години на миналия век. Тогава редица леви и феминистки движения придобиват популярност и възраждат честването на ден на жената.
В България 8-ми март е един от най-обичаните празници. Освен ден на жената той се възприема и като празник на майките.
Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.
В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.
Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.
В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.
"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:
"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".
През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.
Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:
"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."
След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.
За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".
"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."
Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.
Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:
"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."
Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:
"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."
С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.
Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.
Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.
Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.
И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.
Опълченците на Шипка
Иван Вазов, 11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. ....................................................... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!
На първи март е празника на Баба Марта. На този ден българите подаряват на близките си мартеници, които носят здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Според народните вярвания Баба Марта е символ месец Март и пролетта. Преданието гласи, че тя е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.
Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.
По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.
Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Ноември 1866 г. се среща с Раковски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
В момента портрети на Левски са в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков
Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Темата „Левски да бъде обявен за светец“ периодически се използва за създаване на отрицателен имидж на Българската православна църква. Нейната позиция, че православните канони абсолютно не позволяват да бъде обявен за светец убиец на непълнолетен…но сякаш и днес Левски скромно шепти: „Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“
През последните години празникът на любовта намира своето място в българския празничен календар, макар и не официално. По традиция, дори е противопоставян на чествания у нас празник на виното. Дали Свети Трифон е влюбен до уши, или СветиВалентин е пиян от любов - всеки сам решава. Важното е, че има ден, в който можем да налеем искрящо вино в чашите и да отпразнуваме щастието, че сме влюбени!
Трудното е да измислим как точно да посрещнем празника, за да бъде той запомнящ се.
Сайтът Любовни писма http://www.lyubovni-pisma.com - може да Ви помогне с много нетрадиционни идеи за изненада на половинката. Дали ще се разходите из световните столици, без да излизате от къщи, или ще организирате приключенско търсене на съкровище, дали ще напишете любовна поема, или ще подарите любовно послание в стила на японското изкуство оригами - това избирате Вие.
В секцията Любовни идеи може да прочете още много предложения за уникален Св. Валентин, а също и да споделите Вашия собствен опит в отбелязването на празника на любовта.
Всяка една изненада може да гарнирате с чувствено любовно писмо. Сайтът предлага богата колекция от писма, които могат да Ви помогнат да изразите чувствата си към любимия човек, независимо дали сте в началото на връзката си, или се обичате от години.
В новата рубрика "Послания и пожелания" е отделено място и за двата празника. Тук може да намерите закачливи поздрави и за Св. Валентин и за Св. Трифон Зарезан
И не само това...
Любовни писма предлага една от най-богатите колекции от картички, с които може да кажете "Наздраве!" и "Обичам те!"
Който и от двата празника да решите да отбележите, ние Ви пожелаваме: Наздраве и много любов!
* По-високи данъци двата нови квартала ще плащат от 2010 г.
В сряда /11 февруари/ цената на автобусното билетче от Бургас до Банево и Ветрен става 90 стотинки. Досега жителите на двете населени места плащаха за пътуване до Бургас съответно 2 лв. /от Банево/ и 1.70 лв. /от Ветрен/. Абонаментни карти по цени за новия маршрут ще се предлагат от 1 март нататък в разпространителската мрежа на "Бургасбус".
След административно-териториалната промяна, която ги направи бургаски граждани, жителите на Банево и Ветрен ще плащат повече за данък сгради и такса смет. Новите им данъчни ставки ще бъдат въведени не през 2009-та, а от януари 2010 г.
През годините жителите на двете селища нееднократно заявяваха желанието си да станат част от Бургас. С административната промяна те ще могат да се възползват по-ефективно от възможностите, които предлага големият град в икономически и социален план.
Географското разположение на Бургас предполага в следващите години градът да се развива в посока Ветрен - Банево.
Татяна Лолова Дата на раждане - 10.02.1934. Място на раждане - София, България.
Голямата българска актриса Татяна Лолова е родена в София на 10 февруари, 1934. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка - и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации.
Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка.
След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г. Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова…
Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор.
През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984) заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия” – която си остава една от най-любимите й постановки. В театър „София” Лолова остава там 11 години и през това време убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й – според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър – с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата А’аскеер през 1992 г.
Татяна Лолова е и „киноартистка”, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов, никога няма да види кино, понеже няма вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции – комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса.
Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”. Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”, „Порази ме Татяна Лолова като блесктяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”.
Ще цитираме думите на професор Любомир Тенев „…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”
Най-успелият български футболист - Христо Стоичков, става на 43 години днес. Стоичков е единственият българин - носител на "Златната топка" и титлата от най-престижния клубен турнир - Шампионската лига, както и на редица индивидуални и отборни награди с екипите на ЦСКА, Барселона и националния отбор на България. Ч.Р.Д., Ицо!
Христо Стоичков е футболист и треньор, един от най-известните българи по света. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Зодия Водолей е. Висок е 179 см.
Започва кариерата си в Марица (Пловдив), за който изиграва само 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон за армейския клуб проличава буйният му нрав и в края на сезона, след мач за купата с Левски, бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. За националния отбор дебютира на 14 октомври 1987 г. срещу Ирландия в квалификация за ЕП (в Дъблин).
През сезон 1989/90 печели приза Златна обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Каталуня и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ през 1992 след победа срещу италианския Сампдория /1:0 с гол на Роналд Куман/. През 1995 е трансфериран в Парма, където остава един сезон, като впоследствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели най-престижната футболна награда в света - Златната топка. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия. През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов.
След ЦСКА преминава в Ал-Насър /Саудитска Арабия/, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония. През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен, като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националния отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националния отбор, откъдето след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго, където се задържа около половин година. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Кариерата на Христо Стоичков като футболист:
Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
Завод "Юрий Гагарин" (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
УСМ (Пловдив) 1982/есен; 4 мача, 1 гол
Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
ЦСКА (София) 1985/86; наказан
УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
За Купата на Италия има 1 мач.
За Суперкупата на Италия има 1 мач.
Успехи
С Национален футболен отбор на България[редактиране]
Бронзови медали Четвърто място на FIFA World Cup USA'94 .
С ЦСКА
Титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
Суперкупа на България — 1 (1989).
Голмайстор на България
1989 г. — 23 гола
1990 г. — 38 гола
КНК
1989 г. — Полуфинал
1989 г. — Голмайстор със 7 гола
1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола
С ФК Барселона
Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
КЕШ — 1 (1992).
Суперкупа на Европа — 1 (1992).
Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
Кралска купа на Испания - 1 (1997).
КНК - 1 (1997).
С Парма
Суперкупа на Италия - финалист (1995).
С Ал Насър
КНК на Азия - 1 (1998).
С Кашива Рейсол
Купа на Япония - 1 (1999).
С Чикаго Файър
Купа на САЩ — 1 (2000).
Индивидуални награди
1989 г. — Футболист номер 1 на България
1989 г. — Голмайстор на КНК
1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
1990 г. — Футболист номер 1 на България
1991 г. — Футболист номер 1 на България
1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
1992 г. — Футболист номер 1 на България
1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
1994 г. — Спортист номер 1 на България
1994 г. — Футболист номер 1 на България
2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на България
Треньорска "кариера"
На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България.
На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсиана в контрола, играна на стадион "Местая".
На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб „Селта“, гр. Виго, Испания.
През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.
Ден на св. Климент Охридски На този ден Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Денят е и патронен празник на Софийския университет.
Послание от църквата
Как казват "Христос Воскресе!" по света
Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване /Боенец, Кумичене/, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момичетата. Лазаруването е пролетен ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. На Лазаровден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетата на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта.
За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Най-успелият български футболист - Христо Стоичков, става на 43 години днес. Стоичков е единственият българин - носител на "Златната топка" и титлата от най-престижния клубен турнир - Шампионската лига, както и на редица индивидуални и отборни награди с екипите на ЦСКА, Барселона и националния отбор на България. Ч.Р.Д., Ицо! 
През сезон 1989/90 печели приза Златна обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона. 
След ЦСКА преминава в Ал-Насър /Саудитска Арабия/, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония. През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия. 