За цар Калоян и битката край Одрин!!!

След завладяването на Цариград от латинците Калоян им отправил за втори път предложение за мир.Отговорът бил високомерен и пълен с предизвикателства.Кръстоносците му припомнили,че се разполага на земя,която доскоро била на ромеите и тъй като тяхната държава била унищожена отсега нататък трябва да се подчинява на императора на Лат.империя.Отправена е била заплахата,че много скоро кръстоносците сами ще потърсят правата си.
Разказват,че по това време станала среща между цар Калоян и рицаря Пиер дйо Брашо,той бил прочут с храбростта и с исполинския си ръст.По време на тази среща българите попитали кръстоносците нямат ли достатъчно земя там,откъдето са дошли,че са тръгнали да заваладяват територии толкова далеч от родните си места.Латинците на свой ред запитали дали българите са чували за Троянската Война.Отговорът бил положителен,по това време в България била много популярна така наречената Троянска притча.Тогава съвсем изненадващо кръстоносците заявили,че са потомци на същите тези Троянци,които някога били прогонени от отечеството си и сега са се върнали да дирят праотеческото си наследство!!??
Обяснението изглеждало толкова наивно,че дълго време след като го чули,българите с недоверия клатили глави !?
Недоволна от властта на кръстоносците гръцкатите тракийски аристократи се обърнали за помощ към цар Калоян той се заклел да им помогне,а те на свой ред да го признаят за свой владетел.
Въстанието на гръцката аристокрация избухнало по време,което не очаквали нито българите,нито латинците в началото на 1205г.По това време кръстоносците били на прехвърлили основните си войски в Мала Азия,където громели последните остатъци от Византийската империя.Малките латински гарнизони в Тракия били пометени.Изненадан от събитията,император Балдуин побързал да събере около себе си онези сили,които има под ръка и потеглил да усмирява непокорните градове.Западните хронисти твърдят,че императорът имал под знамената си 240 рицари.От тази цифра най-малко можем да съдим за броя на латинците,тъй като не се споменават за останалите бойни отряди,тези на сержантите,оръженосците,нестроевите роти,венецианците и т.н.За сведение ще отбележим,че една конна рота сержанти наброявала 2000 боици.А всеки рицар бил заобиколен от десетина оръженосци,които макар и да са се движили пеша представлявали сериозна сила.Така че може да се предположи за една армия в размер 10-13 хил.бойци.
Когато кръстоноската армия приближили град Одрин(29.3.1205),тя видяла,че над крепостните кули се развявали знамената на българския цар.Скоро след това към Одрин приближили войските му,той лично яздел начело на многобройна армия,в която имало и 14 хил.кумани.В началото на април се останавил на 30км от града,а съгледвачите му методично разузнавали разположението на неприятеля.Същевременно Одрин продължавал да се държи въпреки усилията на латинците да подкопаят крепостните стени.
На 13 април приготовленията на българската страна привършили и цар Калоян наредил на куманската си конница да проведе демонстративна атака срещу латинския лагер.Рицарите възседнали конете си и се впуснали с преследване.Разбира се,било невъзможно да достигнат бързата куманска конница,а това довело да разтегляне на редиците им.Куманите отвреме навреме се обръщали и стреляли върху връхлитащите рицари,като се целили предимно в краката на конете.
Вечерта бил свикан съветна бароните,на който се взело решение,ако куманите нападнат втори път,рицарите да се построят в боен ред пред лагера и да чакат императорските заповеди.
На следващия ден(14 април) към обяд куманите отново нападнали част от тях даже влетяла в лагера.Рицарите набързо се въоражили,възседнали бойните си коне и се построили в боен ред съгласно дадените заповеди.Но граф Луи дйо Блуа се впуснал да преследва неприлятеля,като известил на императора.Примерът на графа бил последван и от останалите отряди,към които се присаидинил и император Балдуин.Увлечени в преследването(около 10км.)рицарите разкъсали редиците си,а връзката между отделните отряди се прекъснала.Куманите успели да отведат челния отряд тъкмо на онова място,което цар Калоян предварително бил подготвил за засадата и където били съсредоточени основните му сили.Разказват местността изобилствала с води и мочурища,била сравнително тясна и не позволявала на тежката рицарска конница да се разгърне.Българите пък били "скрити в долове в потулени и гористи места",където отрано "приготвили примките засадите и клопките".
Няма съмнение,че рицарите били страшна сила ,която можела да сгази всеки противник.
От описанието на битката става ясно,че скритите в засада бълг.войски ударили кръстоносците в гръб,след като в засадата били попаднали първите три рицарски отряда включително и императорският(той бил в третия).Само четвъртия останал извън смъртоносния обръч,вероятно съгласно предарителните планове на българите.
В началото рицарите оказли упорита съпротива,но първи ударили на бяг оръженосците и помощните войски.Скоро след това рицарите разстроили редиците си и се загубили сред множеството.Всеки кръстоносец бил заобиколен от рояк български бойци.Българите сваляли рицарите от конете им и прерязвали гърлата им,удушавали ги с примки,а конете им посичали.
Към 3 часа следобед априлското слънце ще е проблеснало за последен път,за да освети с лъчите си великолепната бълг.победа.Тържествуващ цар Калоян ще е оглеждал полесрежението осеяно с труповете на "непобедимите" зап.рицари.След това пред него бил доведен плененият император Балдуин окован във вериги.
Цар Калоян заповядал да започне преследването на латинците на следващия ден,но още през ноща противникът напуснал лагера си и побягнал в посока морето-това разстояние,което обикновено се изминавало за пет дни,бегълците прекосили само за два.
Военната кампания през 1205г.приключила с превземането на Пловдив.


Така е изглеждал цар Калоян според учените!

Пръстена на цар Калоян!!!

Църквата св."Четирдесет мъченици"!!!