Христос воскресе! Воистина воскресе!

Христос възкръсна от мъртвите,

като със смърт смъртта потъпка

и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

– Христос воскресе!

– Воистину воскресе!

Православният свят отбелязва най-големия християнски празник - Възкресение Христово. Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия. Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат,Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на „самопровъзгласилия се“ Божи син и го обявяват за престъпник. Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат. Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове „Осанна“ (Слава), сега се обърнала се срещу него и крещяла „Разпни го“. Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос. Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал- неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца- символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година. Обредните хлябове за празника се месят на Велики Четвъртък и се украсяват с различни шарки от тесто.

През празничните дни на Великден се посещават кумовете и родителите, като се носят яйца и козунаци, за да им се засвидетелства почитание и обич.

Послание от църквата

С неизмерима радост в сърцата и преклонение пред величието на Божия промисъл днес отново можем да се поздравим с победния възглас, разнесъл се властно над вселената в утринта на Христовото Възкресение! Защото Христос наистина възкръсна, а с това по най-категоричен начин засвидетелства, че Той е Господ Вседържител на света и на живота. С Неговото славно Възкресение по думите на апостола: “смъртта биде погълната с победа” (1 Кор. 15:54), а всички ние, които вярваме в Него и изповядваме пред света Неговото име, получихме неизменен залог за живот, при това за “живот вечен” (Йоан. 3:16).

Всепобедното Христово Възкресение е онази неоспорима истина от богочовешката история, която Църквата почти две хилядолетия не престава да възвестява в целия свой дълъг и неравен път през бурите на света. В лицето на Богочовека Иисус Христос победата на живота над смъртта стана не само факт, но и категоричен отговор на безкрайните въпроси, тревожещи будното съзнание на всеки от нас: “Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Какво по-ясно свидетелство и каква по-ярка проява на всеопрощаващата Божия любов към света и човека? Коя друга вяра и коя идеология дава на хората по-голям залог и надежда за вечен живот, при това живот в Царството на Онзи, Който в проява на същата тази Своя безгранична любов сътвори света и всичко в него!

В този свят обаче, поради гордостта и непослушанието на човека, от векове властват грехът и смъртта. И тяхната власт е толкова силна, че не можеше да бъде победена единствено със силите на човешката несъвършена праведност. Нужна беше категоричната намеса на Самия Бог и тя дойде “когато се изпълни времето” (Гал. 4:4) в Лицето на Неговия Единороден Син нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Сам Той, в решителен сблъсък със злото и смъртта, възвести победата на живота и възстанови немощните човешки сили за решителна промяна на потъналия в грехове и безнадеждност свят. А най-голямата сила, която Христос даде на човеците, беше силата на вярата, защото по думите на боговдъхновения евангелист: “тази е победата, която победи света нашата вяра” (1 Йоан. 5:4).

Христовото Възкресение е победа на вечния живот над смъртта.

Христовото Възкресение е събитието, което единствено осмисля историята на света и човека. Христос прие смърт и възкръсна “за живота на света” (Йоан. 6:51). В Него грехът беше победен и умря, за да може всеки от нас да възкръсне за живот, освободен от властта на смъртта. А тази свобода придобиваме в познанието за Иисус Христос, Който е самата Истина и Който каза на учениците Си: “познайте истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). В знак на желанието Си да спаси всички ни, Той ясно и недвусмислено казва: “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откр. 3:20-21).

Братя и сестри,

Славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос е победа, която Той ни дарува победата от робството на греха. В този Завет, изкован в победата над смъртта, са и познанието на истината, и неотделимата от нея свобода свобода не само от неизбежността на смъртта, но и от тежестта на скърбите на този свят. За всичко това сме длъжни днес заедно с апостола “да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 15:57).

Как казват "Христос Воскресе!" по света

“... Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.”
Евангелие на Иоан, 11:25

На Великден християните по цял свят изразяват увереността си в това на всички езици.

На български:
Христос Воскресе! Воистина Воскресе!

На македонски:
Христос Воскресе!! Навистина Воскресе!

На сръбски:
Христос Вaскрсе! Ваистину Вaскрсе!

На словашки:
Christos vstal zmrtvych! Skutocne vstal!

На чешки:
Kristus Vstal A Mrtvych! Opravdi Vstoupil!

На албански:
Krishti u ngjall! Vertet u ngjall!

На унгарски:
Krisztus feltamadt! Valoban feltamadt!

На руски:
Христос воскресе! Воистину воскресе!

На украински:
Христос Воскрес! Воістину Воскрес!

На белоруски:
Хрыстос Уваскрос! Сапраўды Ўваскрос!

На полски:
Chrystus Zmartwychwstal! Prawdziwie Zmartwychwstal!

На литовски:
Kristus prisikele! Tikrai prisikele!

На латвийски:
Kristus (ir) augsamcelies! Patiesi vins ir augsamcelies!

На латински:
Christus resurrexit! Resurrexit vere!

На английски:
Christ is Risen! Indeed He is Risen!

На шотландски:
Tha Criosd air eiridh! Gu dearbh, tha e air eiridh!

На ирландски:
Ta Criost eirithe! Go deimhin, ta se eirithe!

На немски:
Christus ist auferstanden! Er ist wahrhaftig auferstanden!

На норвежки:
Kristus er oppstanden! Han er sannelig oppstanden!

На датски:
Kristus er opstanden! Sandelig Han er Opstanden!

На исландски:
Kristur er upprisinn! Hann er vissulega upprisinn!

На шведски:
Kristus ar uppstanden! Ja, Han ar verkligen uppstanden!

На фински:
Kristus nousi kuolleista! Totisesti nousi!

На френски:
Le Christ est ressuscite! Il est vraiment ressuscite!

На португалски:
Cristo ressuscitou! Em verdade ressuscitou!

На есперанто:
Kristo levigis! Vere Li levigis!

На италиански:
Cristo e risorto! E veramente risorto!

На румънски:
Hristos a inviat! Adevarat a inviat!

На грузински
Kriste agsdga! C\'esmarit\'ad agsdga!

На испански:
Cristo ha resucitado! En verdad ha resucitado!

На гръцки:
Khristos Anesti! Alithos Anesti!

На иврит
Hameshiach qam! Be\'emet qam!

На турски:
Isa dirildi! Hakikaten dirildi!

На филипински:
Si Cristo ay nabuhay! Siya nga ay nabuhay!

На японски
Harisutosu fukkatsu! Jitsu ni fukkatsu!

На корейски
Geuriseudokkeseo Buhwalhasheotne!

На китайски
Jidu fuhuo-le! Ta queshi fuhuo-le!

На алеутски:
Kristus aq ungwektaq! Pichinuq ungwektaq!

За цар Калоян и битката край Одрин!!!

След завладяването на Цариград от латинците Калоян им отправил за втори път предложение за мир.Отговорът бил високомерен и пълен с предизвикателства.Кръстоносците му припомнили,че се разполага на земя,която доскоро била на ромеите и тъй като тяхната държава била унищожена отсега нататък трябва да се подчинява на императора на Лат.империя.Отправена е била заплахата,че много скоро кръстоносците сами ще потърсят правата си.
Разказват,че по това време станала среща между цар Калоян и рицаря Пиер дйо Брашо,той бил прочут с храбростта и с исполинския си ръст.По време на тази среща българите попитали кръстоносците нямат ли достатъчно земя там,откъдето са дошли,че са тръгнали да заваладяват територии толкова далеч от родните си места.Латинците на свой ред запитали дали българите са чували за Троянската Война.Отговорът бил положителен,по това време в България била много популярна така наречената Троянска притча.Тогава съвсем изненадващо кръстоносците заявили,че са потомци на същите тези Троянци,които някога били прогонени от отечеството си и сега са се върнали да дирят праотеческото си наследство!!??
Обяснението изглеждало толкова наивно,че дълго време след като го чули,българите с недоверия клатили глави !?
Недоволна от властта на кръстоносците гръцкатите тракийски аристократи се обърнали за помощ към цар Калоян той се заклел да им помогне,а те на свой ред да го признаят за свой владетел.
Въстанието на гръцката аристокрация избухнало по време,което не очаквали нито българите,нито латинците в началото на 1205г.По това време кръстоносците били на прехвърлили основните си войски в Мала Азия,където громели последните остатъци от Византийската империя.Малките латински гарнизони в Тракия били пометени.Изненадан от събитията,император Балдуин побързал да събере около себе си онези сили,които има под ръка и потеглил да усмирява непокорните градове.Западните хронисти твърдят,че императорът имал под знамената си 240 рицари.От тази цифра най-малко можем да съдим за броя на латинците,тъй като не се споменават за останалите бойни отряди,тези на сержантите,оръженосците,нестроевите роти,венецианците и т.н.За сведение ще отбележим,че една конна рота сержанти наброявала 2000 боици.А всеки рицар бил заобиколен от десетина оръженосци,които макар и да са се движили пеша представлявали сериозна сила.Така че може да се предположи за една армия в размер 10-13 хил.бойци.
Когато кръстоноската армия приближили град Одрин(29.3.1205),тя видяла,че над крепостните кули се развявали знамената на българския цар.Скоро след това към Одрин приближили войските му,той лично яздел начело на многобройна армия,в която имало и 14 хил.кумани.В началото на април се останавил на 30км от града,а съгледвачите му методично разузнавали разположението на неприятеля.Същевременно Одрин продължавал да се държи въпреки усилията на латинците да подкопаят крепостните стени.
На 13 април приготовленията на българската страна привършили и цар Калоян наредил на куманската си конница да проведе демонстративна атака срещу латинския лагер.Рицарите възседнали конете си и се впуснали с преследване.Разбира се,било невъзможно да достигнат бързата куманска конница,а това довело да разтегляне на редиците им.Куманите отвреме навреме се обръщали и стреляли върху връхлитащите рицари,като се целили предимно в краката на конете.
Вечерта бил свикан съветна бароните,на който се взело решение,ако куманите нападнат втори път,рицарите да се построят в боен ред пред лагера и да чакат императорските заповеди.
На следващия ден(14 април) към обяд куманите отново нападнали част от тях даже влетяла в лагера.Рицарите набързо се въоражили,възседнали бойните си коне и се построили в боен ред съгласно дадените заповеди.Но граф Луи дйо Блуа се впуснал да преследва неприлятеля,като известил на императора.Примерът на графа бил последван и от останалите отряди,към които се присаидинил и император Балдуин.Увлечени в преследването(около 10км.)рицарите разкъсали редиците си,а връзката между отделните отряди се прекъснала.Куманите успели да отведат челния отряд тъкмо на онова място,което цар Калоян предварително бил подготвил за засадата и където били съсредоточени основните му сили.Разказват местността изобилствала с води и мочурища,била сравнително тясна и не позволявала на тежката рицарска конница да се разгърне.Българите пък били "скрити в долове в потулени и гористи места",където отрано "приготвили примките засадите и клопките".
Няма съмнение,че рицарите били страшна сила ,която можела да сгази всеки противник.
От описанието на битката става ясно,че скритите в засада бълг.войски ударили кръстоносците в гръб,след като в засадата били попаднали първите три рицарски отряда включително и императорският(той бил в третия).Само четвъртия останал извън смъртоносния обръч,вероятно съгласно предарителните планове на българите.
В началото рицарите оказли упорита съпротива,но първи ударили на бяг оръженосците и помощните войски.Скоро след това рицарите разстроили редиците си и се загубили сред множеството.Всеки кръстоносец бил заобиколен от рояк български бойци.Българите сваляли рицарите от конете им и прерязвали гърлата им,удушавали ги с примки,а конете им посичали.
Към 3 часа следобед априлското слънце ще е проблеснало за последен път,за да освети с лъчите си великолепната бълг.победа.Тържествуващ цар Калоян ще е оглеждал полесрежението осеяно с труповете на "непобедимите" зап.рицари.След това пред него бил доведен плененият император Балдуин окован във вериги.
Цар Калоян заповядал да започне преследването на латинците на следващия ден,но още през ноща противникът напуснал лагера си и побягнал в посока морето-това разстояние,което обикновено се изминавало за пет дни,бегълците прекосили само за два.
Военната кампания през 1205г.приключила с превземането на Пловдив.


Така е изглеждал цар Калоян според учените!

Пръстена на цар Калоян!!!

Църквата св."Четирдесет мъченици"!!!

Днес е Цветница

Днес празнуваме Цветница. Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се почитан както в православната, така и в католическата и протестантската църквна традиция една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма, където Христос изгонил събралите се в двора му търговци.
На Връбница, участвалите в Лазаруването моми, отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Чието венче излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза.
В църквите се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава консумирането на риба.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. /БЛИЦ

Лазаровден е !

Днес е Лазаровден, наричан още Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота. Празникът е подвижен, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада в Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта /лятото/, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница /Връбница/, празник на следващия ден-неделя, "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаров ден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура /просфорка-малки пшенични хлебчета/, куча /варено жито/ и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите,поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците".

Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване /Боенец, Кумичене/, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момичетата. Лазаруването е пролетен ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. На Лазаровден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетата на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта.

Стопаните с радост ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци, яйца и плодове. В миналото именно Лазаровден бил денят, в който момците искали ръката на своята любима. Считало се също, че ако някоя девойка не е лазарувала, няма никога да се омъжи, затова този ритуал бил задължителен за всички млади жени.