Клоуните са комични актьори, които се характеризират най-често с цветни перуки, рисунки по лицето, странни костюми, големи обувки и червен голям нос. В представлението няма бариера между публиката и актьора, тоест няма отделен свят, където той да пребивава, а е просто на сцената. С една дума основна роля в представлението на клоуна играе публиката. Днешният хумор на клоуна е често занимаващ се с външни неща и включва много елементи от физическа комедия.
Клоуните се разпространяват в различните култури по целия свят, защото те намират начин да достигнат до дълбоката нужда на хората от хумор и защото са винаги оригинални в своите представления.
Клоуните образуват форма на забавление, което се появява почти във всяка културапо различен начин. В много култури клоунът изпълнява ритуална роля, като той се свързва с фестивали и често е много различен от западната форма. В Европа, чак до XIX в., клоунът е всекидневен герой и често се среща в карнавали. Неговата роля е символична - след като е извън правилата на обществото, той може да окарикатури и осмее нормалният ред на нещата. Това се използва много често, за да се покажат някои абсурди на обществото.
През XVI в. развитието на Комедия дел арте също налага голямо влияние за приемането на клоуна в Европа. Това влияние минава през Пантомимата и стига до пътуващия цирк през XIX и XX в. Комедия дел арте взема своето влияние от гротесково маскираните клоуни от карнавали и мистериозни игри и използва това при пазари, за продаване на зеленчуци. Това става невероятно популярно в Европа за хора от всички слоеве на обществото.
Някои хора намират клоуните за по-страшни, отколкото забавни. За децата обаче не е нормално да се страхуват от предрешени в пъстри костюми и понякога гримирани хора - като ДЯДО КОЛЕДА. Въпреки това в ютската митология съществува канибалско чудовище клоун, наречено Сиатс.
Костюмът на клоуните цели да хиперболизира някои части от човешкото тяло, като краката и носа например. Това може да се вземе за комично, но и за мутантско и чудовищно деформирано.
Страхът и дразнението от клоуни се нарича коулрофобия. Според някои специалисти този страх се появява още от детството. Лицето или дадени черти на клоун, видян от дете през ранните му години, може да уплаши това дете много и след това то да продължи да изпитва този страх дори след като стане възрастен.
Смята се, че е от значение и къде си видял този клоун, каква е била средата. Ако се е случило в цирк или някакво друго подобно шоу, то там този шарен смешник е често срещан. Ала ако клоун почука на вратата ви по тъмно, то е по-вероятно да се уплашите отколкото да се развеселите. При проведено проучване на над 250 деца в , много от тях смятат, че клоуните не са добър декор в болници, особено ако се събудиш през нощта.
В британския фестивал на музиката и на изкуството, клоуните не са били допуснати, защото много от хората там са се боели от тях.
Всяко коледно пожелание може да се сбъдне ако вярваш истински в него. Повярвай и то ще се сбъдне: най-хубавите моменти от тук нататък предстоят! Весела Коледа!
Докато se бръсна съм най-близо до Господ. Тази сутрин в съзнанието ми изплуваха първите строфи на старо стихче на „Ку-Ку“ (може би), което почваше с: „Обичам да паля пердетата вкъщи“. Опитах се да си го спомня цялото, но не успях и затова си го досъчиних:
Обичам да паля пердетата вкъщи Обичам да гледам как бавно горят Как мама се вайка, а татко се мръщи Когато с кофите от кухнята летят
След това ми изникна друго:
Обичам да пикая встрани, по фаянса Да гледам как жълтите капки стоят И тайно да слушам, и да се смея Как другите за липса на хигиена крещят
И се роди идеята за поетически конкурс за деца-идиотчета. Целта е да се изкаже в подобно стихче какво им доставя радост и какво им е интересно. Ето още едно за пример:
Обичам да гледам жени със торби Обичам да гледам как криво вървят Как токчета гънат, ръцете си сменят И мъжете-мухльовци ядно кълнат
Наркомански цикъл:
Обичам аз зелените неща, най-вече пуша ги със другите деца В междучасието на пейка под сянка тревата всички ни натаралянк(в)а.
О как обичам топъл хляб след пушене като прасе да се наям да слушам после чалга с рап да гледам тъпо като глухоням.
Животът е чудесен, лек а всеки ден лети като комета ще стане ли от мен човек, не ми пука, дайте наргилето.
Олигофренски цикъл:
Най обичам гол да тичам, кравите насън да ги събарям мравките със лупа да изпичам, врабченца в клада да изгарям.
Погребах Гошко кученцето вчера, Гошко много мъжки се държа мастийка да насъскаш срещу бултериера за никой туй не е шега
Обичам да гоня Шаро из двора - на баба любимия пес; да тичам ухилен, размахал топора, а той да щурее от стрес.
Обичам да поливам на мама цветята, красиви и нежни като цветна магия, но вместо прясна вода от чешмата наливам им дядова отлежала ракия.
И тази година студентският празник 8-ми декември ще бъде отбелязан подобаващо от хилядите настоящи, а и бивши студенти. Този празник датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет. От 1994 г. 8 декември става празник на всички студенти в България.
8 декември е чудесен повод за студентите да забравят за предстоящата сесия, за курсовите работи, изпитите, контролните, дипломните работи, за наема за общежитието или за семестриалната такса. На този ден всички настоящи студенти празнуват. Празнуват дори бившите, а напоследък и бъдещите студенти.
За да избягат за малко от атмосферата на учебното заведение, много от студентите предпочитат да отбележат празника като отидат за няколко дни в някой зимен курорт в страната, в някоя хижа в малко градче или на вила на приятел. Други предпочитат празнуването в заведение, а трети организират събиране с колеги и приятели в общежития и квартири.
История на празника
За първи път студентите празнуват свой празник преди 103 години, тъй като той датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25 ноември. По нов стил това е 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г.
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Софийски университет на 8 декември отново е възстановен.
На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. Така празникът започва да се чества в цялата страна. Преди това Софийският университет решава да отдели патронния си празник от общия празник на 8 декември и определя 25 ноември за свой официален празник.
Софийският университет, станал причина за честването на сегашния студентски празник, е основан на 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети).
Днес е международният ден на хората с увреждания. У нас те са повече от 0,5 млн. и всяка година на този ден техните организации поставят едни и същи въпроси - за достъпа им до образование; за наемането на работа на хората в неравностойно положение, както и проблема с достъпната архитектурна среда.
И на днешния 3 декември хората с увреждания имат право да искат от държавата най-вече достъп до образование, работа и достъпна архитектурна среда, съобщи БНР.
Държавата отчита 800 държавни учреждения с достъпна среда и 600 с достъпна приемна за хора с двигателни проблеми. Обнадеждаващо звучи обещанието в бюджета за догодина да се осигурят целево средства за достъпна среда.
Пак догодина интеграционните добавки, получавани от 470 хил. души ще се увеличат след като гарантирания минимален доход стане 65 лв.
Това, което прави държавата за хората със специфични възможности, е да осигури лични и социални асистенти.
Тази година 20 хил. от хората в нужда получиха тази грижа. Догодина със средства по оперативните програми на ЕС ще има допълнителни бройки за лични асистенти.
На 1 декември - световен ден за борба с ХИВ/СПИН - ще бъде даден официалният старт на Националната АНТИСПИН кампания за 2008-2009 г.
Тази година, в подкрепа на кампанията се обявиха редица организации, които с готовност ориентираха своите инициативи към повишаване на информираността на широката общественост, превенция на СПИН чрез промяна на поведението и намаляване на щетите в личен и обществен план, както и повишаване на толерантността на обществеността към хората, живеещи с ХИВ/СПИН.
В програмата на кампанията се включва и посещението на световно известната група Бони М на 1 декември в София. Организаторите на събитието и лидерът на групата Мейзи Уилиамс изразиха безрезервната си подкрепа към каузата и ще отправят специално послание от сцената. Неостаряващите хитове на бандата ще звучат за хилядите фенове в България в два последователни концерта, а мощно афтър-парти ще разтърси столичния клуб „Jim Beam".
От програмата за "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" към Министерството на здравеопазването обявиха подобен род съвместни усилия като сериозна възможност за противопоставяне на разрастващия се в световен мащаб проблем с разпространението на ХИВ и изразиха задоволство от оказаната подкрепа от страна на организациите.
Вицепремиерът Емел Етем ще открие национална партньорска среща по програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН".
До този момент официално в Министерството на здравеопазването са регистрирани общо 926 ХИВ-позитивни лица. Този брой обаче не отразява реалната картина на разпространението на ХИВ в страната. Една от основните характеристики на ХИВ-инфекцията е отсъствието на симптоми в продължителен период от време (между 5 и 10 години), поради което значителна част от инфектираните не занаят за своя статус.
За периода 01.01. - 18.11.2008 г. броят на новорегистрираните ХИВ-позитивни лица е 111, от които 92 мъже и 19 жени. Много широка е възрастовата граници на новорегистрираните - от 17 до 71 години, като средната възраст при мъжете е 31 години, а при жените 36 години.
Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Той получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант - в училищната рок-група The Hectics.
През 1959 година семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнели заради необичайната му външност и говор. Без да е получил одобрение от родителите си, той постъпва в Колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Queen. До края на живота си Меркюри остава британски гражданин. През 1970 година се събрал с малко известната група "Смайл" („Smile“). Мeркюри й дал най-главното — концепция и направление, а заедно с това и ново название — „Queen“.
Стилът на „Queen“ непрекъснато се менял. В едно музикално произведение можели да звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди бил блестящ пианист и държанието му на сцената заразявало всички. В живота не е този Фреди, който е на сцената- много по-срамежлив и тих.Не обичал да дава интервюта.Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод рожденният си ден. Неговите рожденни дни се помнят и до днес със своята пищност,великолепие и разюзданост.39-тият рожден ден е увековечен в клипа от песента "Living on my on". Маниак на тема котки- имал общо 8, предимно персийци.
Фреди Меркюри умира от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон.През годините Фреди упорито и до последно отрича за болестта си. Само 24 часа преди да почине, говорител на групата потвърждава пред медийте тъжната истина. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.
Завещава дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, който и до днес е нейна собственост.
На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състоя The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант.Сред тях са Джеймс Хетфилд от Металика,Роджър Долтри от Дъ Ху,Дзукеро,Пол Янг,Сийл,Елтън Джон,Джордж Майкъл,Аксел Роуз от Гънс енд Роузес,Робърт Плант от Лед Цепелин,Лайза Минели и други.В негова памет през 1995 е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.
17 ноември. Но 1993 година. На тази паметна дата за българския футбол започна една приказка, която все още живее в сърцата на хората. Дъждовна вечер в Париж. Стадион "Парк де Пренс" е пълен. На домакините им е нужна само точка, за да се класират за световните финали в САЩ през следващата година. С типичното си самочувствие французите са уверени в успеха си. Двубоят започва добре за тях. В 32-ата минута Жан-Пиер Папен сваля с глава една топка към нахлуващия Ерик Кантона, който с диагонален удар опъва мрежата ни - 1:0. Стадионът е в екстаз. България отново е на път да остане извън сметките. Само пет минути са ни нужни, за да се върнем в играта. Центриране от корнер и Емил Костадинов е безпощаден в играта с глава, като от ръба на малкото наказателно изравнява. При резултат 1:1 двата отбора се оттеглят на почивка. Равенството е добре дошло за французите. През второто полувреме мачът е равностоен. Коментаторите Петър Василев и покойният Николай Колев - Мичмана не са оптимистично настроени. В заключителните минути Василев почва да "погребва" шанса ни, описвайки как това талантливо българско поколение може би ще има своя шанс в следващите квалификации за европейско първенство. Унинието е завладяло сърцата. Французите ни атакуват отдясно с рейд на Жинола. Той центрира силно топката, която попада в левия фланг, където няма негов съотборник. Българите овладяват кълбото, което мигновено е насочено към Любослав Пенев. Централният ни нападател е в средата на терена и поема топката с гръб към френската врата. Завърта се и се оглежда. Вижда набиращият скорост Костадинов. Копва топката и я праща на ръба на наказателното. Емо я овладява с хълбок, навлиза скоростно в наказателното и от малък ъгъл нанася свиреп удар. 44 мин и 59 секунди, кълбото профучава над плонжиращия Бернар Лама и безмилостно се забива под напречната греда! ЧУДО! В пристъп на несдържана радост Мичмана изрича знаменитата реплика - "ГОООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!". Французите не вярват на очите си. Мишел Платини (в момента президент на УЕФА) скубе коси край тъча, наставникът на "петлите" Жерар Улие е безмълвен, така е и с "Парк де Пренс", Париж и цяла Франция. В ужаса си от френската телевизия изписват, че Франция води с 2:1 на България. Минута по-късно се чува последният съдийски сигнал. Сълзи в очите на играчите - френските от мъка, българските - от радост. Така започна одисеята на радостта. От знаменития 17 ноември 1993 г. Кратък поглед към състава на Франция - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Лоран Блан, Емануел Пти, Дидие Дешан, Пол льо Гуен, Франк Созе (Винсен Герен - 81 мин), Рейналд Педрос, Жан-Пиер Папен (Давид Жинола - 69 мин), Ерик Кантона. БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров - 82 мин), Йордан Лечков (Даниел Боримиров - 82 мин), Златко Янков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков
Класирахме се! Буквално в последния момент. Така е най-сладко. А едва ли някой е очаквал продължението.
Деветдесетгодишнината от края на Първата световна война - 11 ноември, който е Ден в памет на загиналите във войни, е основна тема за британските вестници. Във Великобритания този ден се отбелязва в 11.00 ч. местно време в 11-ия ден от 11-ия месец с две минути мълчание в памет на загиналите в Първата световна и във всички следващи войни. Във Великобритания са останали живи само трима участници в Първата световна война, но паметта за нея е все така жива, пише вестник "Дейли телеграф". "Трудно е да си спомним събитие, което повече да е променило цивилизования свят от Великата война, в която оръжията замлъкнаха преди 90 години", пише вестникът в редакционна статия. Войната се разглежда като ключов момент в дълга верига от трагични и съдбоносни събития - от разпадането на Австро-Унгария до падането на Берлинската стена и от Великата Октомврийска революция до появата и краха на нацизма. "Обаче главното, което се помни, особено в днешния ден, е масовата гибел на хора, лишенията и страданията", отбелязва вестникът. Изданието призовава да не се забравя героизмът на тези, които са оказали съпротива на германските войски. "Великобритания и нейната империя загубиха почти един милион души - всеки пети от отишлите на война. За родените след това е почти невъзможно да си представят мащаба на тези загуби. Привидната безсмисленост на тази война не бива да засенчва славата, която се полага на онези наши сънародници, които отидоха да воюват, водени просто от патриотизъм. Днес трябва преди всичко да помним тях, тяхната храброст и благородство", завършва редакционната статия на "Дейли телеграф". Вестник "Гардиън" пише, че на младите хора не може да им се обясни естеството и причините на Първата световна война и те не могат да я разберат. Авторът на статията отхвърля теорията, че Великобритания е влязла във войната на вълната на патриотичния ентусиазъм. Според него големият брой доброволци се обяснява в много случаи с това, че тогава младите хора не са имали голям избор за работа в мирновременния живот. А корените на войната според автора са били в колониалната политика на Великобритания и други европейски държави, които са можели да опитат да предотвратят войната, но не са пожелали. "Безспорно Германия беше агресор, но култивираният във Великобритания образ на накърнената добродетел е лъжлив. Изправени по-рано в началото на века пред възможността за мир, старците в Европа (държавниците и генералите) решиха по-скоро да убият децата си, отколкото да променят политиката си", завършва статията на "Гардиън". /БТА/
На днешния ден през 1989 г. на пленум на централния комитет на БКП Тодор Живков бе освободен от длъжността генерален секретар. Той бе видимо изненадан, не можеше да повярва, че това се случва. На негово място бе избран Петър Младенов. На 17 ноември Народното събрание освободи Живков и от длъжността председател на Държавния съвет. Същия ден бе отменен и чл. 271 от НК, забраняващ всякаква критика против режима.
Много неща се промениха тогава и оттогава до днес в България. На 18 ноември т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност" организираха първия свободен митинг пред "Св. Александър Невски". Главните оратори на него бяха Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Стефан Продев и др.На 7 декември бе създаден СДС - коалиция от нововъзникналите политически организации и възстановяващите се стари партии. На 14 декември митинг пред Народното събрание поиска незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП. Тогава Петър Младенов произнесе думите: "Да дойдат танковете!"
На 29 декември с. г. политбюро на БКП взе решение за връщане на имената на българските мюсюлмани. 1990 г.
На 3 януари започна кръглата маса между представители на опозицията и ръководството на БКП, която трябваше да очертае рамките на мирния преход. На 7 януари се роди ДПС.
На 8 февруари БКП състави ново правителство начело с Андрей Луканов. На 15 май кръглата маса завърши работата си. Съгласувано бе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание на 10 юни. БСП спечели изборите. СДС оспори резултатите и започна протестни действия, довели да свалянето на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев като временен президент на 1 август. Студентите от СУ "Свети Климент Охридски" завзеха Ректората. Организиран е т. нар. Град на истината в непосредствена близост до Партийния дом. На 26 август в него избухва пожар при неизяснени и досега обстоятелства.
На 22 септември Андрей Луканов състави втория си кабинет. Положението в страната става неудържимо поради нарастващия дефицит на стоките от първа необходимост. Засилиха се стачните действия на КТ "Подкрепа". На 21 декември Андрей Луканов подаде оставка. Сформирано е първото след 1944 г. некомунистическо правителство в България - на Димитър Попов.
Сред 6 септември 1885 г. България е една от най-големите държави в Югоизточна Европа. Съединението довежда до остър сблъсък с великите сили, автори на Берлинския договор. Силни протести против съединистката акция се чуват в съседните Сърбия и Гърция. Недоволна, разбира се, е и Османската империя. Извършено без нужната дипломатическа подготовка, Съединението носи определени рискове.
Очакваната отрицателна международна реакция обаче надхвърля всички опасения. Против Съединението рязко се изказва дори руското правителство. А от Освободителката българският народ иска не само съчувствие, но и незабавна помощ. Всъщност причините за голямата промяна на отношението на Руската империя към България назряват от доста време. Александър ІІІ не успява да надмогне ненавистта си към българския княз. Обединена България под скиптъра на княз Александър Батенберг означава за Русия край на всички мечти за силно влияние в освободената от нея страна. Русия не само се обявява против Съединението, но и изтегля всички свои офицери от българската армия. Военният министър в правителството на П. Каравелов Михаил Кантакузин също подава оставка. освен това именно Русия става инициатор за свикването на международна конференция в Цариград, която да разгледа нарушението на Берлинския договор от страна на България и да възстанови статуквото.
Отначало Англия възприема извършеното в Пловдив дело като акция, провокирана от Русия. Но скоро Лондон осъзнават своята грешка. Тогава английското правителство решава да използва положението, за да отслаби максимално руското влияние в страната. И тъй, Англия се обявява в защита на Българското Съединение.
Германия общо взето подкрепя Русия в желанието й да свика международна конференция на великите сили. На Ото фон Бисмарк му се струва, че цялата история “ще бъде удавена в мастило”.
Франция също иска обща позиция на великите сили по българския въпрос, но същевременно предупреждава съседите на България да се въздържат от крайни мерки спрямо нея.
Сърбия реагира остро на Българското Съединение. Тя, както и Гърция, настоява пред великите сили за незабавно възстановяване на съществуващото положение. Двете държави дори искат териториални компенсации, тъй като България е нарушила регионалното отношение на силите.
От своя страна Османската империя заплашва, че си запазва правото да възстанови с оръжие собствеността си над Източна Румелия.
Това сериозно изплашва великите сили, които не желаят в този момент нов конфликт на Балканите. Ето защо те набързо подготвят своята конференция в Цариград, която започва в края на октомври 1885 г. по същото време в Сърбия е извършена мобилизация. Опитите на българското правителство да постигне споразумение с крал Милан пропадат. И все пак в България като че ли не вярват много на възможността сърбите да изпълнят заканите си въпреки зачестяването на гранични престрелки между български и сръбски военни части.
На 2 ноември обаче Сърбия обявява война на България.
Основната част от българската войска по това време е съсредоточена по южната граница, защото се очакват военни действия от страна на ощетената Османска империя. Западната граница е слабо охранявана. След изтеглянето на руските офицери от България войските остават под ръководството на млади български командири, главно капитани. А сръбската армия има зад гърба си две войни с Османската империя и е командвана от опитни генерали. Тя наброява около 60 000 души, разделени на две армии. Нишавската армия, която трябва да се придвижи на изток, да завладее София, след което да се събере до Ихтиманските възвишения и да посрещне идващите от източната граница български бойни части. Тимошката армия, на която е възложено да превземе Видинската и Белоградчишката крепости, след което също да се спусне към София и Ихтиман.
Обявената от сърбите война предизвиква невиждан патриотичен подем в цяла България. Навсякъде се сформират въоръжени доброволчески отряди. С доброволците, с източнорумелийската милиция, с опълченците българските войски надвишават числено сърбите. Но те се оказват твърде далеч от бойния театър. При тогавашния начин на транспортиране са необходими пет-шест дни, за да се придвижат до София. А за защита на границата с Османската империя също трябва да се оставят определени сили. В началото изглежда, че всички предимства са на сръбска страна. С изключение на невероятния боен дух на българите.
Още в първите ден–два сърбите срещат малко очакван отпор. Малобройните български отряди се сражават извънредно храбро и задържат придвижването на цели дивизии. В военния щаб надделява мнението, че главното сражение трябва да бъде дадено пред столицата – на Сливнишките възвишения.
На 3 ноември сърбите достигат Драгоман; на 4 ноември те едва се добират до Сливница. Изходът на войната решават тридневните боеве при тази позиция. Те започват на 5 ноември, когато ротмистър Атанас Бендерев разбива сърбите при височината Мека цръв. На 6 ноември отрядът на кап. Зафиров побеждава нашествениците при Комшица, което принуждава крал Милан да напусне бойното поле. Решителният бой за Сливница се води на 7 ноември. След кръвопролитната битка сърбите са победени при възвишението Три уши и панически отстъпват. Друга сръбска част е разгромена при с. Гургулят. Надвисналата над София заплаха е премахната.
Още преди решителните боеве при Сливница разположените по югоизточната граница войски извършват безпримерен в историята поход. Без никаква почивка, в студ, сняг и кал, войниците изминават по 50-60 км на ден, като някои части за две денонощия се придвижват на 130-140 км разстояние. Пред столицата ги посреща премиера П. Каравелов и след кратък отдих те са изпратени към Сливница.
Нишавската армия отстъпва. На 10 ноември сърбите са бити при Драгоман. На 12 ноември българите преминават границата и навлизат в сръбска територия. Отчаян, крал Милан търси помощ от великите сили. А междувременно след двудневно сражение (14-15 ноември) българите превземат Пирот. Пътя към Белград е открит.
В същото време малка българска част, начело с кап. Атанас Узунов, смело отблъсква всички пристъпи на Тимошката армия към Видин. А при Белоградчик сърбите са победени. До края на войната те не успяват да сломят българската съпротива и да овладеят Видин.
Спасението на Сърбия идва от страна на Австро-Унгария. На 16 ноември граф Кевенхюлер се явява в българската главна квартира и настоява за преустановяване на българското настъпление. Княз Александър І е принуден да се подчини и с това двуседмичната Сръбско-българска война приключва.
На 7 декември е подписано примирието, а след това започват преговорите за мирния процес. Те се водят в Букурещ, където на 19 февруари 1886 г.е подписан мирът. Той съдържа едно-единствено изречение: “Между Кралство Сърбия и Княжество България се установява мир от подписването на настоящия договор”. България не получава териториални придобивки, въпреки че нейните войски навлизат дълбоко в сръбски земи.
Независимо от победата на младата българска войска в тази война има огромно значение. Делото на Съединението е защитено по най-категоричен начин. След българската победа на Цариградската конференция не й остава нищо друго, освен да намери спасителна формула, която да примири Берлинския договор с Българското Съединение. Тя е изнамерена от Англия и гласи: българският княз се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия! На 24 март 1886 г. е подписан т. нар. Топханенски акт между България и Османската империя, с който се признава Съединението срещу отстъпването от българска страна на Кърджалийска околия и на няколко села по долината на р. Въча, обитавани изключително от мюсюлманско население.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви: "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
На 29 октомври 1914 г. се самоубива големият български поет Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан като Пейо Тотев Крачолов, той учи в Пловдив, а от 1893 г. до 1901 г. работи в пощенските служби в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало и накрая в София. В края на XIX век влиза в контакти с ВМОРО и в началото на XX век дори повежда чета в Македония. Македонският му период е добре отразен в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909 г.).
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - "Мисъл". През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", а по-късно става библиотекар и драматург на Народния театър. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която го затвърждава като величина в модерната българска лирика.
Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, за която той се жени през 1912 г. Запазената кореспонденция между тях свидетелствува за една бурна любов, белязана от съмнения и страсти. Трагичната развръзка започва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче само го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го вини, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва, този път успешно.
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи. Не искат и не обещават те. . . Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи.Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. . . Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете.
Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от връхлитащите го варвари, местното население привикнало да носи оръжие и да поддържа висок боен дух. Посочените обстоятелства дават отчасти отговор на въпроса защо в края на XII в. центърът на съпротивата се преместил от Македония в Мизия. Сред пъстрата мизийска аристокрация се откроявали двамата братя Теодор и Белгун-Асен. Стълкновенията с унгарци и нормани говорели за намалената ударна сила на византийското оръжие. Това подхранвало надеждата, че в евентуални военни действия срещу империята българите могли да се надяват на успех. Асеневци се явили при император Исак II Ангел и му поискали „едно малодо-ходно място", както и да бъдат зачислени в списъците на византийските стратиоти. Приемът бил хладен, последван от груб отказ. Асеневци напуснали лагера, заплашвайки с бунт. Заплахата не била емоционално празнословие, доказва го историографът Никита Хониат. Обидата на Асеневци и всеобщото недоволство от Извънредният данък (засягал предимно българите), данъчните чиновници лесно прераснали в открит бунт. За него съдействал и разпространеният слух, че покровителят на солунчани св. Димитър напуснал града и станал закрилник на българите. В края на месец октомври, когато се чествал празникът на св. Димитър, при освещаването на новопостроения храм двамата братя обявили началото на бунта с/у ромейската власт. Никита Хониат пише, че „сам Бог е съблаговолил да дари българите със свобода". Сред народа се засилвало решението, че „не е вече време да се седи, а трябва да се вземе оръжие и дружно да се върви срещу ромеите. Теодор се провъзгласил за цар на българите. След коронацията Теодор приел името Петър в чест на царя светец Петър I. Наскоро след това въстанието обхванало цяла Северна България. освободените градове бил Велики Преслав - „твърде старинен град, цял от печена тухла", както ни съобщава Никита Хониат. Константинопол не успял да реагира поради заетостта му с отцепника Исак Комнин в Кипър. През лятото на 1186 г. командването на имперските войски поел лично император Исак II. Възползвайки се от падналата мъгла, ромеите преминали необезпокоявани старопланинските проходи. Асеневци не разполагали с достатъчно сили и бързо се оттеглили северно от Дунава. Скоро братята вече били в преговори с куманите за общи действия. ЗАВЪРШЕК НА ВЪСТАНИЕТО През есента на 1186 г. българо-куманските войски нахлули в Тракия, като се разделили на два отряда. Единият, под командването на Добромир Хриз (сподвижник на Асеневци), се отправил към Македония, където се очаквало да вдигне на оръжие местното българско население, а другият останал да действа в Източна Тракия. През пролетта на 1187 г. византийските се насочили към яката Ловешка крепост. Неочаквано за императора обаче обсадата се затегнала, което го принудило да започне мирни преговори. Според постигнатото споразумение българите се задължавали да изпратят като гарант за мира във византийската столица най-малкия от братята Асеневци - Йоаница, наричан още Калоян, а императорът признавал властта на Асеневци над Мизия. Веднага след това Асеневци се заели да подновят старите крепости, да построят нови, както и да поставят гарнизони в повечето от тях. Като столица на възобновената държава се утвърждава Търново, град естествено защитен и недостъпен Международната обстановка дала надежди на Асеневци, че се откриват възможности да решат поне две от целите на освободителното движение: обединението на всички български земи под скиптъра на Търновския цар и признаването на царската титла от авторитетна международна инстанция. Удобен повод Асеневци съзрели в очакваното преминаване през българските земи на германската кръстоносна армия под предводителството на император фридрих I Барбароса.Тогава при германския император се явили пратеници на българския цар Петър, които предлагали помощта си на германците срещу очакваното приз-наване на владетелските им титли. Преговорите не постигнали нищо. За урок на българите след изтеглянето на немците император Исак II подготвил голям поход срещу Търново. Фалшив беглец от града известил императора, че от север в помощ на обсадените прииждат многолюдни кумански отряди. Императорът заповядал незабавно изтегляне, но на връщане при Тревненския проход войската му била внезапно нападната и почти напълно разгромена.Година по-късно цар Асен, бил покосен от ръката на заговорника Иванко. Убиецът бил прогонен от Търново и на престола отново застанал Петър. Но само след година той също станал жертва на боляри заговорници. Със смъртта на цар Петър приключило освободителното движение на Асеневци. Когато властта поел най-малкият от братята, наскоро завърналият се от Константинопол Калоян, държавата притежавала достатъчно сили, за да посрещне новите изпитания.
Димитър Бербатов отбеляза два гола във втори пореден мач на Манчестър Юнайтед в Шампионската лига. Този път българският голмайстор се разписа срещу Селтик, а тимът му спечели с 3:0 на "Олд Трафорд". Така Бербо за пореден път показа колко обича да играе в Шампионската лига и при завръщането си в турнира през този сезон сякаш се опитва с бързи темпове да навакса пропуснатите сезони. Той вече има четири гола и се очертава като претендент за голмайстор на състезанието, въпреки че е прекалено рано за подобни прогнози.
Двете попадения на Бербатов във вратата на Селтик обаче бяха, след като той беше в положение на засада, но това не беше отчетено от страничните съдии и головете бяха признати. Капитанът на българския национален отбор откри резултата в 30-ата минута. Тогава след ъглов удар и серия от рикошети Джон О`Шей отклони топката към Бербатов и той успя да я чукне покрай Боруц. В 51-ата минута пък след удар от пряк свободен удар на Кристиано Роналдо вратарят на гостите изби топката, но българинът бе на точното място, за да прати в мрежата.
Сър Алекс Фъргюсън направи някои промени в състава в сравнение в мача от Висшата лига срещу Уест Бромич в събота. Той реши да не рискува с Рио Фърдинанд, който е с контузия, и на негово място в центъра на защитата се появи Джони Евънс. Сред титулярите бяха още Андерсон, Гари Невил и Джон О`Шей.
Юнайтед започна вихрено срещата и бързо огранизира няколко опасни атаки. Селтик обаче се справи и в 12-ата минута застраши вратата на Ван дер Сар. Удар на Макгийди бе спасен от Ван дер Сар. Малко по-късно холандският страж отново трябваше да се намесва след страхотен шут на Колдуел. Като цяло "червените дяволи" контролираха събитията на терена, като бе очевидно, че Бербатов вече доста по-добре се разбира със съотборниците си и участва в почти всяка атака. В 28-ата минута Роналдо пропусна да се разпише, а две минути по-късно Бербатов откри резултата. До почивката домакините пропуснаха да увеличат преднината си, след като Боруц спаси удар на Рууни, а Флетчър направи пропуск от прекрасна позиция.
През второто полувреме преимуществото на Юнайтед дори се увеличи. В 51-ата минута Бербатов направи 2:0. Топката попадна в девятката на домакините, след като Боруц изби удар от фаул на Роналдо. Малко по-късно съдиите сякаш опитаха да се реваншират на шотландците и след двата гола от засада на българина, отмениха попадение на Рууни заради несъщетвуваща засада. Английският национал пропусна да се разпише в следващата опасна ситуация, след като не уцели опразнената врата. В 60-ата минута Алекс Фъргюсън реши да даде почивка на Бербатов и възможност да обере овациите на публиката. Българинът бе сменен от Карлос Тевес. До края на срещата "Червените дяволи" създадоха още няколко положения и Рууни успя да отбележи поредния си гол. Той получи една топка от Тевес в 76-ата минута и отличен нисък удар в долния десен ъгъл направи 3:0.
Главен съдия: Франк Де Блеекере Жълти картони: Ловенс, Хартли (Селтик)
неделя, 19 октомври 2008 г.
Екзекутиран е ген. Радко Димитриев
В град Пятигорск в Кавказ по присъда за "контрареволюционен заговор", произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война. Генерал Радко Димитриев (Руско Д. Русков) е български военен деец, генерал от пехотата. Роден е на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Котленско. Той участва в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Радко Димитриев участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Той е русофил по убеждения и е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.).След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. В периода 1904-1907 г. се включва във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия, а в периода 1907-1912 г. е началник на трета военноинспекционна област. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г.) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.
Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 е отчаяна реакция на сръбските зверства в Македония
Убийството винаги смущава хората, карайки ги да тръпнат от изненада и страх. Но има и убийства, при които падат жертви жестоки насилници, мракобеси, или диктатори. Те се посрещат с облекчение от поробените, измъчените, озлочестените и отчаяните.
Огненият вихър на Първата световна война завършва в Париж, където, вместо да утвърдят правдата и хуманността, премахвайки причините за бъдещи изтребителни войни, озлобените победители предпочитат просто жестоко да накажат победените. Оставайки слепи и глухи за стоновете на онеправданите и поругани българи от Македония, жителите на Хърватска и унгарците от Войводина и Трансилвания.
В отговор, на 22.11.1918 се възстановява организацията на поробените македонски българи ВМРО – надежда за отчаяните, опора за слабите и сила за храбрите.
Нещастията и мъките на сънародниците ни
в Македония, останали под сръбска власт, са по-страшни дори от онези при турското робство. Българофобията се превръща в основно съдържание на националната политика на новосъздаденото хилаво и изкуствено подхранвано версайлско отроче, наречено Сърбо-хърватско-словенско кралство. Организатор и вдъхновител на насилията и мракобесието е сръбският крал Александър I Карагеоргиевич. Заел трона с убийства и интриги, той управлява с патологична злоба и омраза - чувства определящи най-вече отношението му към България. Известен е случаят, когато, по време на Балканската война, начело на сръбска войска, Александър влиза в Скопие и едно мило 10-годишно момиченце на име Веска Зойчева му поднася китка дъхави цветя с любов и уважение като на славянин, брат и съюзник. На въпроса “Па ща си ти?” (Каква си?), детето отговаря – “българка”. Побеснял от злоба августейшият съюзник му удря плесница. Позорният случай възмущава България и цяла Европа. Иван Вазов дори пише стихотворение, с което заклеймява самозабравилия се престолонаследник.
Особено тежко и непоносимо става положението на българите след преврата на крал Александър I през 1929. Терорът и преследванията срещу сънародниците ни в Македония и Западните покрайнини се засилват. Заедно с тях обаче, расте и омразата на угнетените българи и подтиснатите хървати и унгарци в шареното и изкуствено кралство на Карагеоргиевич.
Ньойският диктат окончателно превръща Македония в кървяща рана на Балканите, обилно поливана с кръвта на героите-революционери от ВМРО и сълзите на мъчениците-българи, останали под чуждо иго. През 1924 италианският в-к “Амброзиано” пише: “Македонският въпрос, пренебрегнат и забравен от различни дипломатически канцеларии, игнориран от множество конгреси и конференции е все още жив и дори по-страшен в неговата правдива простота... Европа има една неплатена сметка на македонските чети на свободата и смелостта.”
Междувременно, Югославия става център на европейската политика в Югоизточна Европа. Клемансо и Лойд-Джордж създават от Румъния, Чехословакия и Югославия т.нар Малка Антанта, насочена срещу Австрия, България и Унгария. Отношенията на победителите със страната ни продължават да се градят от позицията на силата, надменността, високомерието и бруталната арогантност.
В тези условия животът на македонските българи допълнително се усложнява. Насилията на окупаторите са ужасни. Въздухът около гях започва да мирише на барут. Дръзките атентати на Менча Кърничева във Виена, Мара Бунева в Скопие, Киро Григоров в Щип и Иван Момчилов в Белград показват на Европа и света, че българите в Македония обичат свободата и нямат намерение да се примиряват с новото робство.
Междувременно, на 9.02.1934 в Солун, по идея на френския външен министър Луи Барту, е създаден Балканският пакт – военно-политически съюз на Гърция, Румъния, Турция и Югославия, насочен срещу България. В самата България, след преврата от 19.05.1934, правителството на Кимон Георгиев води сервилна и угодническа политика към Югославия, предаваща интересите на българите в Македония и Западните покрайнини, както и тези на самата България. В рамките на новия курс е разтурена ВМРО. На 4.09.1934 в “Държавен вестник” е публикувана Наредба-закон за защита безопасността на държавата, чиито чл.1 забранява всякакви организации и групи, ”подбуждащи към враждебни действия спрямо чужди държави или които със същата цел си служат или искат да си служат с престъпления, насилия, въоръжени или терористични действия.”
Режимът нарежда масови арести на ръководители и обикновени членове на ВМРО, изпълнени са три смъртни присъди на осъдени активисти на Организацията. Публикувани са списъци и фотографии на обявените за държавно издирване революционери, сред които Иван Михайлов, Владимир Куртев, Кирил Дрангов, Георги Настев... и Владо Черноземски.
В такава обстановка се подготвя официалното гостуване на
Крал Александър в България
в края на септември 1934. Въпреки това, в навечерието на посещението му, нелегалната ВМРО уведомява правителството и Двореца, че няма да предприема действия срещу сръбския тиранин.
По време на визитата официозните български вестници се надпреварват да славословят “историческото посещение” като стъпка към побратимяване на съседните славянски страни, забравяйки за съдбата на българите, оставени от Ньойския диктат под властта на Югославия. Белградския вестник “Правда” пък пише: “Когато дойдоха в Белград, българите нищо не искаха от нас. Когато отидохме сега в София, ние нищо не искахме от тях”. Така всичко се оказва лесно и просто: няма заграбени български земи, няма българи, подложени на жесток гнет и асимилация; няма бежанци в България, оставили в поробената Македония имот и родна стряха; няма разделени семейства и фамилии.
След София, на 9.10.1934, крал Александър пристига на официално посещение в Марсилия с военния кораб“Дубровник”. Кралица Мария пътува с влак, защото не понася пътуването по море. След официалните почести августейшият гост се качва в открит автомобил, заедно с министър Барту. Срещу тях в автомобила сяда генерал Жорж.
Гостът и домакините са нервни и напрегнати. Кралят се измъчва от вътрешно напрежение и лоши предчувствия: и тук, както и в София не го напуска
Мисълта за възможно покушение
Все пак, в София го е успокоявало присъствието на цар Борис – владетел, уважаван и обичан от народа си, истински “цар-гражданин”. В съзнанието на Александър обаче е пресен споменът за съдбата на лакеите му, управлявали Македония – ген.Михайло Ковачевич и Велимир Прелич, получили заслужено наказание от македонските революционери. Това го кара да съжалява, че и в Марсилия не носи бронираната жилетка, с която не се разделя при посещението си в България от 27 до 29 септември.
Автомобилът се движи бавно и тържествено по улиците на Марсилия, охраняван от 1500 полицаи и жандармеристи и стотици цивилни агенти. Непосредствената охрана е поверена на двама полицейски офицери на коне. В последния момент е отменен полицейския ескорт на мотоциклети.
В 16.20 часа кортежът бавно се придвижва по улица “Ла Канебиер”. В този момент от тълпата изскача добре облечен млад човек, промъква се покрай коня на полицейския полковник Пиоле от охраната, и с вик “Вив льо Роа!” скача на стъпалото на автомобила с почетните гости. Преди полковникът да реагира, младежът вади два пистолета и започва да стреля срещу краля и френския министър. Смъртоносни се оказват още първите изстрели. Александър І умира веднага. Седящият в автомобила ген. Жорж се опитва да попречи на атентатора, но огнената градушка засипва и него. За по-малко от 10 секунди са изпразнени и двата пистолета. Всички куршуми са попаднали в целта. Чак след това полковник Пиоле съсича атентатора с два удара на сабята си, а полицаите от охраната стрелят срещу него. Разярената тълпа се нахвърля срещу убиеца с намерението да го разкъса . Полицията обаче успява да овладее положението и закарва атентатора в болницата. Заедно с него там е откаран и министър Барту. Той умира след около час, убиецът издъхва към 20 часа.
По-късно се изяснява, че атентатът е организиран от хърватската националистическа организация “Усташа”, подпомогната от ВМРО. Подготовката се извършва в лагера на организацията Янка Пуста, до унгарския град Надканижа. Определени са двама изпълнители- хърватинът Мийо Крал и българинът Владо Черноземски.
При обиска на атентатора, намират два пистолета, патрони и чехословашки паспорт с името Петер Келемен. Върху дясната ръка на убиеца обаче има татуирана емблемата на ВМРО и надписа “Свобода или смърт”, което показва участието Организацията. На 15 октомври Радио Белград обявява, че снимката в паспорта е на българския гражданин Владо Черноземски. Ден по-късно директорът на българската полиция Владимир Начев съобщава пред журналисти: “Господа, фактът, макар и печален, е верен. Дирекцията уведоми парижката и белградската полиция за този резултат”.
Под името Владо Георгиев Черноземски във ВМРО членува бъл-гаринът Величко Димитров Керин, роден на 19.10.1897 в с. Каменица, Пещерска околия (днес квартал на Велинград). Прадядо му по майчина линия е от с. Горно Драглище, Разложко. Величко служи като войник с 41-ви набор във II инженерна дружина, Пловдив, където става шофьор. Уволнява се през 1919. Година по-късно се жени за Донка Нейкова от с. Каменица. През 1923 се ражда дъщеря им Латинка. През 1925 се развеждат. По-късно се жени за Траянка Будева, с която живее в София до 15.07.1932, когато изчезва от България и следите му се губят .
Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Многократно влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Проявява се като безумно смел човек. Стреля изключително точно денем и нощем. В Организацията Черноземски е познат като стегнат и дисциплиниран боец. За него клетвата и дългът към Македония са всичко, а борбата за освобождаването и става основен смисъл на живота му. Притежава силна воля и решителност. Не един път изявява желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и се самовзриви за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Владее оръжието с изключително съвършенство. Оцелелият по чудо след атентата ген. Жорж разказва: “С пистолета манипулираше с прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки трагичността на момента”.
След Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като
Операция “Тевтонски меч”
Главен координатор на операцията е помощникът на немския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел. През 50-те и 60-те години на миналия век гененерал Шпайдел е генерален инспектор на Бундесвера, а по-късно и командващ сухопътните сили на НАТО. През 1959 се появи интересният документален филм на ДЕФА “Операция “Тевтонски меч” - Генералът на смъртта” на съпрузите Анели и Андрю Торндайк.
Марсилският атентат се квалифицира и оценява по различни начини. Едни го смятат за акт на отчаяние, други – на насилие и тероризъм. В действителност, той изразява протеста на поробените българи в Македония срещу жестоката несправедливост, извършена от великите сили в Ньой и желанието за възмездие на сръбските безчинства и зверства в Македония.
“Извършеното от Владо Черноземски в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е съвсем ясно на всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнисли срещу него циле народи – като македонските българи, хърватите, албанците... Държавите, за които вестниците навремето често писаха, че били отговорни във връзка със станалото в Марсилия, са бивали някога против Югославия, някога с нея, сетне против нея и т.н. Само поробените си останаха неизменно против Югославия. А Черноземски бе само с поробените и с никого другиго.” Иван Михайлов
Днес се навършват 100 години от обявяването на Независимостта на България през 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.
На днешния ден България е обявена за царство, а княз Фердинанд Първи приема титлата "цар на българите".
В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".
На 5 февруари 1909 г. Русия, първа от Великите сили, признава Независимостта на България.
На 6 април същата година с Цариградския българо-турски протокол Независимостта на България е призната и от Турция.
На същата дата е подписан и Руско-български финансов протокол, според който Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от Руско-турската освободителна война (1877-1878).
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а тя от своя страна се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 милиона франка.
До средата на април Великите сили (10 април - Англия, Франция и Италия, а на 16 април - Германия и Австро-Унгария) и балканските държави (7 април - Сърбия и Черна гора) признават Независимостта на България.
С провъзгласяването на Независимостта на България на 22 септември се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
Петото Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г.) приема промени в конституцията, за да приведе текстовете й в нова редакция с оглед на обявената независимост.
Утвърдена е царската титла, засилени са правомощията на монарха във външната политика, намален е мандатът на Народното събрание на 4 години, министерствата стават 10.
Най-строго охраняваната тайна в държавата преди сто години е именно обявяването на Независимостта на България в старата столица.
За това свидетелстват спомените на Никола Мушанов, министър в правителството на Александър Малинов, припомнят изследователите от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
В спомените си министър Мушанов посочва, че с решение на правителството подготвяният исторически акт е държан в тайна и че дори княз Фердинанд не искал това да стане достояние в двореца или на членовете на неговото семейство.
Италианският гранд Ювентус победи с 1:0 Зенит в първи мач от група Н и се завърна подобаващо сред най-големите в Европа. Отново капитанът на "бианконерите" Алесандро Дел Пиеро се превърна в герой за тима, след като отбеляза единственото попадение в мача от пряк свободен удар в 76-ата минута.
Двубоят бе много равностоен, като се видя, че носителят на Суперкупата на Европа и купата на УЕФА е в по-добра физическа кондиция. Именно играчите на Дик Адвокаат започнаха по-добре и агресивно мача, като имаха невероятна възможност да открият, но Дани от две метра пропусна сам срещу Буфон в 11-ата минута. Последваха няколко добри атака на Юве, неуспешно завършени от Трезеге. В 25-ата минута Каморанези с глава прати топката в гредата след центриране на Дел Пиеро. Веднага след това трябавше да бъде заменен от Салихамиджич.
Второто полувреме започна отново по-добре за гостите, но Буфон не допусна гол. В 73-ата минута Поулсен с глава бе близо до гол, но стражът Малафеев изби в ъглов удар.
Две минути по-късно Дел Пиеро взриви трибуните след страхотен удар от фаул. Истината е, че руският вратар можеше да се представи и по-добре, след изстрела на Дел Пиеро по диагонала от 26 метра. До края на срещата “бианконерите” подпомагани от своите тифози, запазиха резултата и спечелиха първите си три точки.
Така Ювентус се завърна с успех след двегодишно отсъствие в Шампионската лига и европейските турнири.
Питомците на общински Дом „Надежда" в Бургас са достатъчно големи, за да си изкарват сами прехраната, но не се отказват от учението. Всички 8 младежи, понастоящем обитаващи Дома със статут на защитено жилище, се записаха като деветокласници във Вечерната гимназия, въпреки че през деня работят на различни позиции - сладкар, служител в социалния патронаж, фризьор и др.
На 15 септември кметът на Бургас Димитър Николов лично им връчи бележниците и им пожела успешно завършване на средно образование. Заедно със зам.-кмета д-р Лорис Мануелян, директорът на дирекция „Здравеопазване" д-р Ивайло Димитров и нач.-отдел „Социални дейности" в Общината Мая Казанджиева, Димитър Николов беше гост на тържество по случай първия учебен ден и 14-ия рожден ден на защитеното жилище с адрес ул. „Поп Грую"45. На него присъстваха още Виолета Радева - директор на секретариата на БЧК - Бургас, пресаташето на ОДП - Бургас Цветелина Рандева, спонсори и приятели на Дом „Надежда".
„Надявам се всички вие да запазите топъл спомен за пребиваването си в защитеното жилище", обърна се към младежите д-р Лорис Мануелян.
Дом „Надежда" дава временен подслон на лица в неравностойно семейно положение, на възраст над 18 години. Директор на защитеното жилище е Стефка Кокончева.
Бургаската полиция и община Айтос подариха празник на деца сираци 14.09.2008
С много усмивки и трепетно очакване подрастващите от Центъра за работа с деца от улицата и Центъра за обществена подкрепа ще посрещнат първия учебен ден - 15-ти септември, убедени са Ръководствата на Областна дирекция на МВР - Бургас и Община Айтос. Причината е организираният от тях детски празник, посветен на началото на учебната година. Малчуганите от двата центъра, сред които и три трудноподвижни деца, посредством безвъзмездната подкрепа на фирма «МБус» бяха превозени до зоопарка в Айтос. С песни и закачки 30-те километра, делящи Бургас от Айтос, бяха преодолени, като за доброто настроение на шумните малчугани се погрижи персонала от фирма «МБус», с управител Румен Христов.
Пристигайки в Айтоския парк гълчавата и смеха на децата огласиха алеите, но вместо да се стреснат двете малки мечета - Ния и Бамби, с любопитство позираха пред малките природолюбители. Истински тест за познанията на подрастващите се оказа беседата на управителя на зоопарка - Росица Златева, която с изненада установи, че мнозина са добре подготвени и различават безпогрешно мъжкия от женския щраус. Клетките с маймуните, сред които и закачливите павиани поразиха подрастващите от двата центъра с изискани маниери при приемането на храна и шеговити номера, показани за забавление. Красивите видри изненадаха децата с дружелюбното си съжителство с щъркеловата двойка, а мързеливо излегналата се лъвица в знак на чест шумно изрази радостта си от срещата с бургазлийчетата.
Превъзбуденото настроение на малчуганите след разходката им в Зоопарка на Айтос, бе поукротено от занимателния разказ на грънчаря в етнографски комплекс «Генгера», който освен че предаде първи уроци при работа с глината на малките палавници, им показа свои творби, отличаващи се с изящество и неповторимост. Лично управителката на комплекс «Генгера» - Петранка Друмева посрещна своите гостенчета, като след увлекателна беседа за бита и етноса на българите, населявали Айтос през вековете, представи пред подрастващите и част от занаятите, които и до днес могат да се видят на живо в Айтоския етнографски комплекс - кошничарство, медникарство и художествени занаяти.
С кратко приветствие зам. кметът на Община Айтос - Рамадан Бехчет Нуретин, в качеството си на съорганизатор на празничния ден, пожела на малките палавници успешна учебна година, повече знания и шестици, като се ангажира и за в бъдеще да домакинства подобни благородни инициативи. Малкият Милан от училище «Св. Климент Охридски» връчи благодарствени грамоти от името на всички деца на зам. кмета на Община Айтос и представителя на фирма «Мбус», като подчерта надеждите си подобни празници да се провеждат по-често и с повече подрастващи. След официалната част, малчуганите се втурнаха към отрупаните с лакомства маси, като не забравиха за спомен да си направят и множество снимки.
Благотворителните инициативи спрямо подрастващите от Центъра за работа с деца от улицата и Центъра за обществена подкрепа, предприети от Областна дирекция на МВР - Бургас имат дългогодишни традиции. С особен трепет децата очакват Коледно - новогодишните тържества, Банго Васил, Денят на детето и 15-ти септември. Поощрението, оказвано от различни Общини в Бургаска област / Община Бургас, Приморско, Несебър и Айтос/, както и от частни фирми и лица, доказва че ресоциализирането на децата с увреждания или подрастващите от улицата е проблем, ангажиращ общественото внимание.
Мара Бунева е родена през 1902 г. в Тетово, Северозападна Вардарска Македония. Търсещият символика, лесно ще я открие както във фамилното й име, така й в родното и място. Този македонски край днес върви към пълна албанизация и отмиране на българщината. Борбеният дух е изместен от апатия и разложение, горепоместената песен е заменена от обидни квалификации и гавра над всичко българско. Сякаш един век разделя не само времето, но и друг народ… Семейството на Мара е будно и сравнително заможно. По-големият й брат Борис е изпратен да учи в известната Солунска гимназия, не само най-големият просветителски център в Македония, но и едно от най-добрите български учебни заведения въобще. По време на Междусъюзническата война той напуска града и бяга в България. Както много други синове на Македония постъпва във Военното училище. Завършвайки, е причислен към Кавалерийския полк на Негово Величество и участва в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. В началото на 20-те години жени с такова високо образование са изключителна рядкост и то не само в България. Не случайно Бунева правивпечатление на изключително силна личност от съвсем ранна възраст в столичното общество. Интересно е да се отбележи, че запазва бащината си фамилия и след като се омъжва за кавалерийския офицер Иван Хранков, приятел на брат й. Едва ли обаче някой очаква, че животът на надарената с грация и финес красива българка ще бъде толкова кратък и ще завърши така бурно.
Борис Бунев напуска армията скоро след края на Голямата война, за да се отдаде на революционната борба на поробеното отечество. Подобно на други български военни става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи. Постепенно привлича сестра си към структурите на ВМРО и в последствие особено към ММТРО (Македонската младежка тайна революционна организация). В София пред нея се очертават съвсем други перспективи. Занимава се с благотворителна дейност, грижейки се за сирачета и намиращите се в тежко положение македонски бежанци. Тежката съдба на поробените български краища след националното крушение намира съвсем директно отражение в столицата. На Мара е предлагано и да стане директор на девическа гимназия, ала напразно. Изборът да се жертва за Македония изглежда толкова тежък за крехките женски рамене, но тя го прави с непоколебима твърдост.
1927 г. е белязана от Скопския студентски процес (за него по-подробно виж статията за Димитър Гюзелов). Членовете на ММТРО са измъчвани физически и психически месец наред. При все това накрая държанието им е изключително достойно, с което на Белград е зашлевена оглушителна плесница. Истината за режима в Бановината не може да бъде потулена по никакъв начин. ВМРО издава смъртна присъда на главния следовател по делото и юрисконсулт на Скопското жупанство Велимир Прелич. За изпълнител е определена Мара Бунева. Покушението е добре обмислено и подготвено. Всъщност за спонтанна реакция не можа да става дума, което показва хладнокръвността на младата българка. От края на 1927 г. революционерката работи методично под прикритието на малко текстилно предприятие в Скопие в посока на планирания атентат. Проучва маршрутите, по които сърбинът се разхожда, кога излиза от службата си и отива на обяд. Всъщност тайната полиция подозира нещо и Прелич излиза единствено с охрана. Няма обаче как да предвидят източника на заплахата.
По пладне на 13 януари 1928 г. Прелич минава при Камен мост на Вардар. Към него се приближава стройна жена и преди охраната да усети заплахата го екзекутира с три куршума от упор, след което сама се застрелва в гърдите. Докато все още може да говори, промълвява, че е убила сръбският велможа заради мъченията над нейните братя студенти. Умира от раните си през нощта на 13 срещу 14 януари, като по този начин споделя съдбата на такива бойци на ВМРО като Владо Черноземски. Новината за подвига й обикаля цяла Европа. В Белград разбират, че дългата ръка на Ванчо Михайлов може да застигне всеки угнетител на българския народ в Македония и средства и изпълнители винаги ще бъдат намерени.
Сръбската власт отвръща на покушението с жесток терор. Отмъстено е й на семейството на Мара Бунева. По-малкият й брат Лазар, който е войник в санитарния полк в Битоля, е отвлечен от казармата и убит. Същото се случва й с друг неин роднина – тетовският адвокат Борис Андреев. Това което обаче сръбските палачи не могат да изличат е спомена в народната памет. Символът, какъвто е паметната плоча, поставена на мястото на разстрела на Прелич през 1941 г., след 1944 г. е разрушен. На същото поругаване стана обект и след подновяването си не веднъж през последните няколко години. Псувните, които се сипят по „българоманката”, са особено актуални днес. В безсилната си ярост сърбомакедонизмът обаче не може да промени миналото, колкото и да владее настоящето. Образът на една голяма българка продължава да не дава покой на множество дребни душици.
Инцидента пред плочата на Мара Бунева е типичен за еничарите в Македония. На този фон реакцията на паразитите, вкопчили се в българската държава, макар и външно да изглежда съвсем естествена и защитаваща националните интереси, всъщност поразява със своето нагло лицемерие. Самият факт, че чак сега се обръща сериозно внимание на мерзката антибългарска пропаганда, водена от Република Македония в продължение на толкова много години, е унизителен. Истински чувстващите се българи при все това са длъжни да намерят начин за отпор въпреки предателската същност и роля на днешния политически елит. По-нататъшното отстъпление само ще насърчи и без това активните сърбомани в Македония!Това е мое лично мнение и не искам да ангажирам никого с него,но все пак крайна сметка сърбокомунизма ще умре и в този музей на Коминтерна,а именно БЮРМ(бивша югославска република Македония)!!!
Вардаро съхнел, Скопие плакал от тиранино, сърбин Прелича. Разплакал майки, разплакал деца, ча са скопяни, ча са бугари.
Се налютила Мара Бунева, Мара Бунева баш бугарка. Насред Скопие, край Вардаро, насред улица го пречекала.
Право стреляла - точно случила баш тиранино, сърбин Прелича. И се убила Мара Бунева, зарад скопяни, зарад бугарско
Днес честваме 123 години от Съединението на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885.
Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
Бербатов в Юнайтед!
126 000 евро седмично ще получава Бербатов на “Олд Трафорд”
Димитър Бербатов най-после е футболист на Манчестър Юнайтед! Трансферната история, започнала преди около година и половина, приключи в последния възможен миг. Европейският клубен шампион плати 30,75 млн. паунда (38 млн. евро) на Тотнъм минути преди затварянето на трансферния прозорец в понеделник вечерта. Българинът ще получава на "Олд Трафорд" 100 000 паунда седмично (126 000 евро), договорът му е за 4 години. Освен трансферната сума Тотнъм прибра под наем за една година нападателя на Юнайтед Фрейзър Кембъл. Драмата стигна своя връх в последните часове преди затварянето на пазара. Манчестър Сити предложи повече пари за българина и получи разрешение от Тотнъм да преговаря с играча. Мениджърът на Юнайтед сър Алекс Фъргюсън обаче не позволи Бербатов въобще да стигне до преговори с градския съперник, като го взе предвидливо от летището. - Не преговаряхме със Сити, защото офертата дойде в момент, когато бяхме в колата с Фъргюсън - разкри агентът на Бербатов Емил Данчев. - Готов съм да живея на палатка пред стадиона на Юнайтед - коментира самият Бербатов.
На 6 септември Пламен Марков и момчетата му стартират световните квалификации с гостуване в Подгорица.
България се наложи с 2:1 над Босна и Херцеговина в контролна среща, която се игра в Зеница. Двете попадения за нашите вкара капитанът Димитър Бербатов, който увеличи актива си на 41 попадения с националната фланелка. Дебют за отбора пък направиха централният защитник на ЦСКА Иван Иванов, както и Станислав Манолев от Литекс, който беше използван като десен бек. Това беше първа среща в историята между национални отбори на България и Босна и Херцеговина.
Босненският 34-годишен ветеран Нермин Шабич пък изигра своя последен мач за националния отбор на страната. Той напусна терена в 9-ата минута при бурните овации на домакините, а след това получи и награди. Самият Шабич е роден в Зеница и този жест му беше направен от новия селекционер на босненците Мирослав Блажевич.
С контузия напусна терена още преди да изтече и половин час от игровото време централният защитник на Лестър (Англия) Александър Тунчев.
Домакините започнаха по-активно срещата и до 5-ата минута създадоха две добри възможности за гол, в които беше замесен все Златан Муслимович. В 5-ата минута нападателят на гръцкия ПАОК излезе сам срещу вратаря Димитър Иванков, но българският страж парира и при рикошета Александър Тунчев изчисти.
Макар и да не отправиха нито един удар в босненската врата до 25-ата минута, българите излязоха напред в резултата точно тогава. Левият бранител Сафет Надаревич върна неразчетено топката към своя вратар Брашнич, Димитър Бербатов бързо пресече слабия пас и сам срещу вратаря без проблем откри резултата. Веднага след гола домакините реагираха като ужилени и в ответната атака Миралем Пянич стреля от границата на наказателното поле. Българският вратар Димитър Иванков обаче улови топката. Пет минути по-късно при центриране от ляво отново Пянич имаше възможност, но топката беше изчистена от влезлия като резерва Валентин Илиев.
Домакините продължиха да бъдат по-активния отбор, като пас на Пянич елиминира Вагнер и Томашич и отиде у Муслимович. Ударът му обаче в 44-ата минута мина високо над вратата.
Веднага след началото на второто полувреме босненците упражниха натиск, но ударите на Муслимович и Спахич не намериха мрежата зад вратаря Димитър Иванков. В 58-ата минута Димитър Бербатов удвои аванса на България, след като засече перфектно центриране на Мартин Петров от левия фланг при контраатака. Босненският централен бранител Бранимир Байич сбърка сериозно, след като остави Бербатов да го изпревари и да разстреля вратаря Брашнич с глава.
Все пак домакините върнаха веднага един гол чрез Сенияд Ибричич, който вкара с глава при ответната атака. Защитникът на Литекс Джемал Берберович прехвърли цялата защита с центриране от дясно, защитниците на България и вратарят Колев не пресекоха паса и за Ибричич не беше проблем да вкара.
Буквално минута по-късно пред Димитър Бербатов се откри нова възможност да вкара. Идентична атака като при втория гол и центриране на Мартин Петров намери Бербатов, но ударът му с глава беше избит с крак от вратаря Брашнич.
В 73-ата минута капитанът на босненците Звездан Мисимович стреля от 20 метра при рикошет, но намесата на Стоян Колев помогна на кълбото да излезе в аут. Димитър Рангелов, който замени през второто полувреме Здравко Лазаров, не успя да засече топката при рикошет буквално секунди след това.
Босна и Херцеговина- България1:2 (0:1) голмайстори: 0:2 Димитър Бербатов 25, 58, 1:2 Сенияд Ибричич 59 главен съдия: Драготин Станкович помощници: Бранислав Павлович, Раде Булетич (и тримата от Сърбия) Стадион Билино поле: 7 000 зрители жълт картон: Захари Сираков (България) Състави: Босна и Херцеговина: Горан Брашнич, Джемал Берберович, Емир Спахич, Бранимир Байич (60- Иван Раделич), Нермин Шабич (9-Бранислав Крунич, 46- Ведад Ибишевич), Миралем Пянич, Дарио Дамянович (77- Марио Божич), Златан Муслимович, Звездан Мисимович, Семияд Ибричич (74- Саид Хусаинович), Сафет Надаревич (61- Марио Юрич, 85- Дарко Малетич) България: Димитър Иванков (58- Стоян Колев), Захари Сираков (83- Станислав Манолев), Александър Тунчев (28- Валентин Илиев), Игор Томашич (69- Иван Иванов), Станислав Ангелов (46- Станислав Генчев), Велизар Димитров, Димитър Бербатов, Здравко Лазаров (58- Димитър Рангелов), Мартин Петров, Стилиян Петров
2008-ма бе година на проектирането. 2009-та ще е година за реализация на готовите ни проекти за подобряване на инфраструктурата и благоустрояване.
Днес е международният ден на хората с увреждания. У нас те са 
На 1 декември - световен ден за борба с ХИВ/СПИН - ще бъде даден официалният старт на Националната АНТИСПИН кампания за 2008-2009 г.
Войната се разглежда като ключов момент в дълга верига от трагични и съдбоносни събития - от разпадането на Австро-Унгария до падането на Берлинската стена и от Великата Октомврийска революция до появата и краха на нацизма. "Обаче главното, което се помни, особено в днешния ден, е масовата гибел на хора, лишенията и страданията", отбелязва вестникът. Изданието призовава да не се забравя героизмът на тези, които са оказали съпротива на германските войски. "Великобритания и нейната империя загубиха почти един милион души - всеки пети от отишлите на война. За родените след това е почти невъзможно да си представят мащаба на тези загуби. Привидната безсмисленост на тази война не бива да засенчва славата, която се полага на онези наши сънародници, които отидоха да воюват, водени просто от патриотизъм. Днес трябва преди всичко да помним тях, тяхната храброст и благородство", завършва редакционната статия на "Дейли телеграф". Вестник "Гардиън" пише, че на младите хора не може да им се обясни естеството и причините на Първата световна война и те не могат да я разберат. Авторът на статията отхвърля теорията, че Великобритания е влязла във войната на вълната на патриотичния ентусиазъм. Според него големият брой доброволци се обяснява в много случаи с това, че тогава младите хора не са имали голям избор за работа в мирновременния живот. А корените на войната сп
оред автора са били в колониалната политика на Великобритания и други европейски държави, които са можели да опитат да предотвратят войната, но не са пожелали. "Безспорно Германия беше агресор, но култивираният във Великобритания образ на накърнената добродетел е лъжлив. Изправени по-рано в началото на века пред възможността за мир, старците в Европа (държавниците и генералите) решиха по-скоро да убият децата си, отколкото да променят политиката си", завършва статията на "Гардиън". /БТА/
Последваха няколко добри атака на Юве, неуспешно завършени от Трезеге. В 25-ата минута Каморанези с глава прати топката в гредата след центриране на Дел Пиеро. Веднага след това трябавше да бъде заменен от Салихамиджич.
Две минути по-късно Дел Пиеро взриви трибуните след страхотен удар от фаул. Истината е, че руският вратар можеше да се представи и по-добре, след изстрела на Дел Пиеро по диагонала от 26 метра. До края на срещата “бианконерите” подпомагани от своите тифози, запазиха резултата и спечелиха първите си три точки.
